Проблем за лозаро - винарите в нашата страна са късните пролетни студове, които не са рядкост. При късно понижаване на температурата се повреждат всички зелени части на лозата.

Понижаването на температурата под 0°С през есента в началото на есента - края на септември и октомври причинява повреди по листата, гроздето и пъпките. По-устойчиви са сортове лози с мъхнати листа. Колкото повече захари съдържат гроздовите зърна, толкова са по-устойчиви. Когато измръзнат зърна от сортовете с бяло грозде, те придобиват червеникав до тъмнокафяв цвят, омекват, бързо губят водното си съдържание и завяхват. След измръзване на напълно узрелите зърна имат неестествен привкус - на попарено, варено грозде. От това грозде не може да се получи качествено вино. Когато температурата се понижи за повече от няколко дни, загиват и част от зимните очи.

Мерките за предотвратяване и преодоляване на повредите по лозите от пролетните и есенните студове се свеждат до избор на подходящи сортове и въздействие върху лозата и околната среда. Сортове лози, които напъпват по-късно се предпазват в по-голяма степен отколкото рано напъпващите. При условията на нашата страна есенните студове нанасят по-рядко и по-малки щети по лозата.
За непосредствена борба с пролетните студове се прилагат различни мероприятия. Подравняването на почвената повърхност и почистването на едрите плевели допринася за повишаване на температурата. Задимяването няколко часа преди настъпване на студа допринася за повишаване на температурата.
През последните години се препоръчват още по-ефикасни и икономически по-изгодни мероприятия за борба с пролетните и есенните Студове

Ниските изкупни цени на прасковите са най-големият проблем на производителите, коментира председателят на асоциация "Българска праскова" Коста Петров пред радио "Фокус" – Сливен.
Peach
 

В момента килограм плодове за сок се изкупува по 10 стотинки.

За 35 стотинки за килограм се изкупуват плодовете закомпоти. Десертните са от 50 до 80 стотинки за кило.

Петров бе категоричен, че при такива цени производителите не могат да си покрият дори разходите. Българските праскови Peach
не могат да бъдат конкурентни на своите колеги от Европа заради ниските субсидии.

Всеки гръцки производител получава по 180 евро субсидия на декар, отделно и по 8-12 евро за напояване. В България производителят на праскови получава 10 евро. Помощта е от 47,70 евро за един тон праскови.

Тези субсидии обаче са несъпоставими с гръцките. Друг проблем е липсата на база за подготовка на плодовете за износ. Няма подходящи хладилни камери и сортировъчни машини. Сега наемът на камера е 7 000 лева.

Според Петров, ако разходите за наем се калкулират в цената на плодовете, прасковите стават непродаваеми. Производителите не се отказват да плащат, но настояват наемите на необходимото оборудване да бъдат съобразени с българските условия.