Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Актуални решения на ежедневни закачки - как да обзаведем, декорираме и украсим дома и градината или просто да релаксираме
Автор: krasko666 Категория: Хоби
Прочетен: 912644 Постинги: 170 Коментари: 167
Постинги в блога от Август, 2009 г.
2  >  >>
За добре изградена система за капково напояване  /drip irrigation/ е необходимо да се запознаете с основните елементи, производители на пазара и да знаете какво точно искате да изградите.

    Капково напояване е метод, при който водата, а чрез нея и хранителните вещества се подават под формата на капки. За разлика от другите начини на напояване, при  които недостигът на влага се компенсира , периодично чрез капкуването в кореновата система на растенията се подържа овлажняване близко до пределната полска влажност
Лентов капков маркуч

 

Лентовият капков маркуч представлява тръбопровод с вградени капкообразуватели с турбулентен режим на движение на водата.
При този тип движение водните частици се движат бързо, неравномерно и в различни посоки. Тук за регулирането на потока се разчита освен на триенето в  стените и на триенето между самите частици. Маркуча, на TORO Ag, е сред първите масово произвеждани лентови капкови маркучи. Капкообразувателят търпи развитие в период от над 25 години, за да се усъвършенства и стигне до капкообразувател с виещ се, лабиринтообразен канал, който залага освен на турбулентността и на триенето в стените, за да гарантира заложения дебит на всеки един капкообразувател. В резултат се получава лентов капков маркуч с идеални хидравлични показатели и изключително добра равномерност на напояването.
Дългогодишните научни разработки, съчетани с търсенията на фермери от цял свят довеждат до появата на лентовият капков маркуч.

Удълженият турбулентен ход на водния поток, позволява по-дълги поливни крила, като при това гарантира равномерността на изходящия дебит. Виещият се ход на водния поток, съчетан с по-големия напречен разрез на канала и съответно по-високата скорост на движение на водата водят до ниска податливост към запушване. Еластичният и същевременно плътен материал, от който е произведен маркуча осигурява промиване на капкообразувателя в началото на всеки поливен цикъл и по-голяма механична якост. Лазерният срез на изходното отверстие премахва вероятността от запушване в началото на поливния цикъл и забавя евентуалното навлизане на върховете на корените навътре в капкообразувателя. Освен това гарантира истинска капка на изхода, а не църкане или пръскане, което може да увреди листата или да предизвика почвена ерозия. В случай на наклонен терен материалът, от който е произведен лентовия капков маркуч, гарантира капене без стичане на водата по наклона.
Класичекси външен капкообразувател 

Идеален за лозя и овощни градини, изискващи един или повeче емитери на растение. Оранжерии и разсадници. Създава турбулентен поток на водата във капкообразувателя, предотвратяващ запушването му. С отваряща се капачка за лесно почистване.Капкообразувателя е отлят с две уши с дупки в основата, за по-стабилно закрепяне. Устойчиво тяло, изградено от полипропилен и полиетилен. Преоръчително работно налягане: 1,0-2,0 бара.
Това малко чудо на техниката ще ви даде идеална капка а при други условия и водна мъгла.

Категория: Други
Прочетен: 1885 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 31.08.2009 13:48

Ако сте решили да отглеждате Червен калифорнийски червей в собствена ферма, трябва да имате предвид няколко важни неща.
Първо ви е необходимо място за направа на леглата.

image

Червеите се отглеждат на открито, но е възможно да се ползва и затворено помещение. Имайте предвид, че за едно легло са ви нужни 2 кв. метра и достатъчно пространство да обхождате леглото от всички страни свободно. За леглата трябва да изберете място, на което почвате се отцежда добре, тъй като водата е вредна за червеите. Самият състав на почвата е без значение. Желателно е теренът да е максимално равен, за да не се получава свличане в леглото на червеите.
Ако смятате да увеличите броя на леглата, предвидете колко територия ви устройва при планиран максимален капацитет.
Нужна ви е и площ, на която да съхранявате оборския тор, с който се хранят червеите, както и място за съхранение на хумуса.
Естествено, че ви трябват и червеи, без тях няма ферма. Чрвените калифорнийски червеи са специален вид и трябва да ги закупите. Много важно е да се купят от фирма, която предоставя сертификат за качество на червеите. За начало ви е необходим поне един майчин заряд, тоест едно легло с размери приблизително 2 кв. метра, в което има 100 000 броя червеи. В този майчин заряд около 20 000 броя трябва да са възрастните екземпляри, а останалите са млади червеи и кокони.

image

Подсигуряването на оборски тор е важен момент, защото това е основната храна на червеите, макар че те могат да се хранят и с други органични отпадъци. Използват се различни по вид торове, но качеството на биохумуса ще е различно в зависимост от тора-храна. Имайте предвид пропорцията 50:50, което означава, че половината тор отива за възпроизводство, а от останалата част се произвежда биоторът.
В зависимост от размерите на вашата ферма трябва да осигурите подходящ инвентар, а ако тя се разрасне значително, ще ви трябва да търсите и пазар за произведения хумус, но това е в по-далечен план.
Ето няколко стъпки, които трябва да знаем при отглеждане на червейчетата:
Отглеждането на червени калифорнийски червеи е съвременна уникална биотехнология за производство на екологично чист хумусоподобен биотор. Технологията е уникална, защото:
 Засуровина се използват отпадъчни продукти. Червеят може да се храни с всевъзможни органични отпадъци:
   - фекалии от домашни животни, т.н. оборски тор
   - домакински отпадъци от кухнята
   - градински отпадъци – треви, плевели, клони и храсти
   - отпадъци от хранителната промишленост
   - отпадъци от пивоварната промишленост
   - слама и листа
   - хартия и картон
Така хранейки се с всевъзможни органични отпадъци, които замърсяват природната среда, червеният червей ги превръща във висококачествен биотор, т.е. те са жива фабрика за хумус. Тази му способност се използва по света за производство на органичен тор в промишлени количества, който служи за повишаване на почвеното плодородие и е изключително подходящ за производство на екологично чиста, земеделска продукция.
image

Технологията е безотпадна,  защото:

Първо - получаваме като продукт биохумус, който няма аналог по своите качества. Това са екстрементите на червеите, които се отделят и натрупват в долните слоеве на леглото в резултат на  преработката на оборския тор, а в горните 15 см. от леглото, в самата храна са самите червеи. За едно денонощие този червей изяжда храна колкото е масата (теглото) му. В 1 кв. м. легло има 40-50 хиляди червеи.

Второ - червеите се отглеждат и като разплоден материал за нови ферми. При нашите
условия продажбата на легла за репродукция се извършва в периода от месец март до
октомври.

Трето - червеите са ценни и заради тяхното "месо" – те са чудесна протеинова храна за птици, риби и свине в свежо състояние или преработени като протеиново брашно, което е важна добавка за пълноценен фураж. От 1.2 кг червеи храна се получава 1 кг.приръст живо тегло. Произведените от червеите протеини имат приложение и във фармацефтичната промишленост за производство на редки лекарствени средства.

Четвърто - червеите са отлична риболовна стръв и не на последно място, отглеждането на Червения калифорнийски червей има екологично значение – решава някои от проблемите по замърсяване на околната среда. Способността на червеите да консумират всички  видове органични отпадъци, които ежедневно се освобождават от домакинствата, както и натрупаните огромни купища оборски тор при отглеждане на животни, които замърсяват околната среда и природата, се използват за преработка и превръщането им в най-качествения органичен тор. В резултат на неговото използване, се получават висококачествени екологично чисти растителни и животински продукти, които са всекидневна храна на човека.

Този биотор е неколкократно по-добър от всички изкуствени торове. Той съдържа
всички необходими макро- и микроелементи за пълноценно хранене на растенията, в
оптимални концентрации, с бързо и бавно (продължително) действие. Богатството на
микроорганизми и ензими прави възможно разграждането на отровните вещества и
токсиканти в почвата.С това се повишава нейната регенерираща и самопочистваща
способност от пестицидни остатъци и други замърсители.

Категория: Бизнес
Прочетен: 9592 Коментари: 2 Гласове: 3
ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА

(Портал Европа)


Интензификацията и специализацията в селското стопанство в Европа предизвикват ерозия на почвата, натоварване на водния режим и сериозно влошаване на биоразнообразието. Биоразнообразието продължава да е значително по-добро в страните от ЦИЕ и ИЕКЦА, но се появяват нови опасности вследствие на недостатъчното използване на пасищата и появата на пустеещи земи. Адаптирането на Общата селскостопанска политика на ЕС съгласно агроекологичната рамка и нейното прилагане в страните-кандидатки за присъединяване продължават да бъдат основните предизвикателства за разширения ЕС; агроекологичната рамка в страните от ИЕКЦА е незначителна
или изобщо не съществува.

По своята същност земеделието е целенасочено влияние върху екосистемите от страна на човека с цел получаване на органична материя (земеделски култури и животинска продукция). Някои форми на тази дейност служат за увеличаване на продукцията (например използване на торове, напояване или генно инженерство), докато други (като използване на инсектициди, хербициди и други химикали), спомагат за намаляване на загубите от вредители и плевели. Традиционно задачата на земеделието се свързва с набавянето на храна и някои суровини за производство на тъкани. В последните десетилетия обаче, характерът, структурата и използваните практики в земеделието са претърпели значителни промени. Промените са предизвикани от различни фактори, като характера на консумация на земеделски продукти, обработката и доставката на храни, развитието на генетични и други видове технологии, глобализацията на пазара и влиянието на международната и националните аграрни политики.

След края на Втората световна война почти всички европейски страни започват да използват различни форми на подпомагане на земеделието, като подкрепа на цените, субсидии, насърчаване на научната и приложната дейност. Всичко това се прави, за да се осигури възможност фермерите да произвеждат повече храни. Успехът на тези мерки обаче довежда до редица екологични проблеми, като замърсяване на подпочвените води и разрушаване на животински и растителни местообитания. Един от показателите, които най-често превишават нормите за съдържание в подземни води това са нитратните йони.

Днес европейското земеделие е сектор на икономиката, характеризиращ се с голямо многообразие на произвежданата продукция, характера и структурата на производствените единици и въздействията върху околната среда. Приватизацията на държавните и кооперативните земеделски организации в повечето страни от Централна и Източна Европа е довела до съществуването на два типа фермерство. Голям брой малки фамилни стопанства съществуват успоредно с големи земеделски структури от кооперативен, корпоративен или държавен тип.

По време на преходния период се наблюдава драстична криза в селското стопанство. Тя се изразява както в намаляване на асортимента и количеството на животинската продукция поради насочването на купувачите към по - евтини и по - малко на брой основни продукти, така и в загуба на външни пазари. В повечето страни броят на животните е намален наполовина, а производството на зърно спада с около една трета спрямо 1989 г. Напоследък обаче, в повечето страни се наблюдава постепенно увеличаване на селскостопанското производство.

От друга страна, по - слабата интензивност на селскостопанската дейност и намаляването на животните допринасят за по - малко замърсяване на околната среда. Наблюдава се тенденция на свиване на обема на експорта на селскостопански продукти за Европейския съюз, въпреки че цените им в Централна и Източна Европа са по-ниски. Причините за това се дължат на съществуващите квоти и санитарни изисквания.

Появата на селскостопански участъци на местата с девствена природа е довела да изчезването на типични организми и техните местообитания, както и до значителни поражения на почвата, като ерозия, утъпкване и намалено плодородие. Част от тези вреди се дължат на прилаганите селскостопански техники. Прекомерното използване на изкуствени торове влошава качеството на подпочвените води и активизира еутрофикация на повърхностните води, което често води до неблагоприятен цъфтеж на водораслите.

Интензивното животновъдство е причината за отделянето на метан и амоняк, които замърсяват атмосферата. Големите количества на отделяния в течна форма оборски тор представляват остър проблем за съвременните животновъдни стопанства.

Интензивното напояване и прилаганите дренажни практики също създават проблеми за околната среда, като намаляването на водните запаси и загубата на влажни зони, които играят важна роля при регулирането на хидроложките системи.

Селскостопанската дейност не само въздейства на околната среда, но и се влияе от нея. Растежът на растенията може да бъде повлиян от киселинните дъждове, дължащи се на повишената концентрация на SO2 и NOx, или от повишената ултравиолетова радиация на слънцето, както и от замърсяването на атмосферата и изменението на климата.

През последните години гражданите и правителствата последователно повишават интереса си към развитието на по-устойчиво и природосъобразно селско стопанство. Консуматорите изискват все повече здравословни храни и с по-високо качество.
 
Интересът към така нареченото органично земеделие постоянно нараства и хората все по - често осъзнават вредите, които интензивното селско стопанство причинява на човешкото здраве и околната среда. Интересът на пазара към алтернативни продукти нараства непрекъснато. Органичното земеделие е по - малко продуктивно и това е причината за по - високата му себестойност. Много европейски страни са създали благоприятна среда за производство и етикетиране на продукти на органичното земеделие.

Пътища за осъществяване на по-благоприятна за околната среда селскостопанска дейност:

  • Използване на по-малко интензивни селскостопански практики
  • Намаляване на използваните пестициди и изкуствени торове
  • Намаляване на гъстотата на селскостопанските животни на единица площ
  • Трансформиране на орната земя и пасищата в ливади
  • Засаждане и поддържане на антиерозионни стени от дървета и храсти
  • Полагане на грижи за отделни дървета и малки горички
  • Интензивно залесяване (горските площи на Европа са се увеличили с около 10 % през последните няколко години)
  • Преминаване към органично земеделие


Общата селскостопанска политика (ОСП) е един от важните фактори за интензификацията и специализацията на земеделието в ЕС. Превръщането на пасищата в орна земя, изчезването на синорите, както и използването на големи количества торове и химикали предизвикаха сериозно влошаване на биоразнообразието и увеличаване на замърсяването на водата и въздуха. Преориентирането на ОСП обаче започна да създава нови благоприятни възможности за земеделците - за намаляване на натоварването върху околната среда, например чрез агроекологични схеми.

Присъединяването към ЕС означава нови предизвикателства за способността на ОСП да осигури равни възможности за земеделците от Изток и Запад и да поддържа екологично качество на земеделската земя в новите държави-членки. Разширяването на ОСП може да предизвика определена интензификация на обработваемата земя, но едно подобрено управление на торовете и пестицидите може да предотврати отрицателните последици за почвените и водните ресурси. Превръщането обаче на (полуестествените) пасища в обработваема земя би представлявало една вредна тенденция. Необходими са специални усилия, за да се подпомогне прилагането в ОСП на мерки за опазване на околната среда, като например агроекологични схеми, взаимно съгласуване или подпомагане на инвестициите за опазване на околната среда.

Категория: Бизнес
Прочетен: 1504 Коментари: 0 Гласове: 0
13.08.2009 09:23 - Драцена - Dracaena
Драцената е издръжливо растение, приличащо на палма, което в зависимост от вида и сорта си достига височина от 1 до 3 м, със стъбло или без него image Яркият контраст на листната шарка между нюансите на зеленото и наситеното червено придава на драцената забележителен екзотичен вид. Има няколко разновидности, на които можете да се спрете за украса на жилището си. Те са ефектни и за тях се полагат малко грижи. Можете да си купите драценова пръчка и сами да я отгледате: т. нар. пръчки представляват парченца стъбло от 5 до 7 см, които просто се бодват в пръстта и започват да се поливат редовно. За 6-8 месеца ще пуснат първите си красиви листа image Нарича се още драконово дърво. Изключително издръжливо растение. Стволът му моце да достигне до 2-3 метра. Листата му имат кант в различни цветове: зелено, жълто, бяло и червено. Различните му сортове имат различни по форма и украска листа - тесни, на ивици, пъстри. Негови култивации са: Dracaena deremensis, Dracaena marginata, Knerkii, Massangeana, Rothiana, Victoria

През топлите сезони се нуждае от средно количество вода, а зимата следва да се полива изключително рядко. От март до септември се тори непрекъснато.
D.fragrans изисква най-малко грижи

Най-много у нас се отглеждат видовете драцена фрагранс (Dracaena fragrans) и драцена деремензис (Dracaena deremensis), различаващи се по надлъжните светли и тъмни ивици на листата.
image
Обича светли или полусенчести помещения. Не обича силното слънце и теченията. D.marginata може да вирее и в тъмни места, докато D. deremensis обича светлината

Размножава се праз февруари-март.
Става чрез стъблени резници, които може да вземете от средната част на стъблото, а другите самата връхна част на драцената заедно с розетка от листа.
Посадете ги в смеска на пясъчна основа.
Докато пусне корени, драцената трябва да бъде на светло и топло място

Ако растението е станало твърде голямо, лесно може да бъде подрязано. Ако листата му са потъмнели покрая, можете да ги поорежите като съблюдавате първоначалната им форма
Категория: Бизнес
Прочетен: 118677 Коментари: 83 Гласове: 1
Последна промяна: 13.08.2009 09:26
Ябълката е неустоим хрупкав плод
Според митологията, Ева е успяла чрез нея да прелъсти Адам.
Слабостта към този сладък плод се запазва при човечеството и до наши дни.
Ябълките са много важна храна във всички страни и са между най-добрите плодови храни за човека, което се дължи на разнообразния им химичен състав – захари, органични киселини, минерали, витамини и баластни вещества. Поради тази причина те са не само пълноценна храна, но имат и ценни лечебни и диетични свойства. Набрани в късна есен и складирани точно над точката на замръзване при температура между 4 и 8  градуса по Целзий могат да се съхраняват с месеци и да запазват голяма част от хранителната си стойност.
Ябълката е дърво от рода Malus,  и е едно от най-широко култивираните дървета. Десертните ябълки са от вида Malus domestica или негов хибрид.
Дивият предшественик на Malus domestica е Malus sieversii (който няма обикновено име), диво дърво, което все още може да се намери в планините на централна Азия в южен Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и китайската провинция Синдзян.
Още 10 000 години приди новата ера в областта на днешен Казахстан са растяли ябълки, които са давали плод 6 см. За родина на ябълките се счита районът на Северозападните Хималаи. Предполага се, че племената населявали субтропическата зона на Хималаите са първите, които са ги отглеждали. За ябълките се споменава и в древните писмени паметници на Китай, Индия, Персия и др. азиатски страни. Култивирането им води началото си от Мала Азия, откъдето се пренасят в Египет и Палестина, а по-късно и в древна Гърция, където са отглеждани като културно растение през 600 г. пр.н.е. или по-рано. Благодарение на гърците и римляните ябълката се е разпространила в Западна Европа и в нашата страна. Голямо стопанско значение придобиват чак през ХХ в., след като са били оценени хранителните и лечебни качества на плодовете им.
У нас ябълката се отглежда на много места. Особено благоприятни условия за развитието й има в долините на реките Марица, Струма, Камчия и Огоста. Обособени са няколко главни ябълкови района – Горнотракийски, Югозападен, Камчийски и Северозападен. По площ и стоанско значение ябълката заема първо място в страната. Интересът се дължи на това, че ябълковите сортове имат различни срокове на зреене, понасят добре транспорт и лесно се съхраняват. Плодовете имат ценни биологични и стопански качества и се използват в прясно и преработено състояние.
В зависимост от времето на зреене ябълковите сортове се разделят на летни, есенни и зимни. Летните сортове зреят през юли до средата на август. Есенните сортове узряват към края на август и началото на септември. Зимните сортове са най-многобройни. Беритбената зрелост на плодовете при тях настъпва през септември – октомври, а консумацията – след 1 до 4 месеца.

 Защо ябълките са изключително полезни

Те съдържат множество естествени витамини и минерали и е естествен източник на енергия. Тя е най-добрата естествена медицина, тъй като редуцира риска от инфаркт на миокарда и формирането на ракови образования, нормализира кръвното налягане и 1 стимулира обмяната на веществата.
Ябълката е един от най-добрите приятели на жената, тъй като спомага както за здравето и така и изобилие в сладкарските асортименти.
Ябълката е като малко чудо, тя засища и въпреки това поддържа линията стройна. Освен това, благодарение на добрата и съхраняемост, тя е целогодишно на нашата трапеза, а поради малките и размери може да бъде лесно преносима и да е винаги с нас.
Предпазват от инфаркт и от ракови заболявания и поддържат линията на човека стройна и изящна.

Една ябълка на ден ви предпазва от болести и ви държи далеч от лекари и лекарства- така твърди немска поговорка.
Материала е взаимстван от: http://dosa-plod.com/index.php?option=com_content&view=article&id=5&Itemid=5, за изчерпателността им благодаря :)

Категория: Други
Прочетен: 1209 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 10.08.2009 13:38
Селски туризъм
Това е едно сравнително ново понятие в България.
 Селския туризъм е нещо което отминалия строй не само не насърчаваше, а напротив унищожи където и както можа (помня хеликоптерите с които гонеха почиващи на Кара дере).
Сега обаче този бизнес навлиза в страната и много региони развиват поминака си от него. Направата на селски мотел е доста по евтина от такъв в планинските ни или морски курорти, а изживяването е не по лошо. Някои доказали се вече дестинации ще бъдат посочени по долу.

Бистрилишки къщи
 

image

Снимка на една от Бистрилишките къщи от Александър Костадинов

 

Бистрилишки къщи е Еко комплекс, който се намира в подножието на Бреговския балкан на 100 км. от София. Мястото разполага с няколко къщи, запазени в своя типичен стар стил. Комплексът създава условия за едно изключително сокойствие и уют, както е и подходяща база за риболов, гъбарство и планинарство.
 

Белоградчик

 


 

Белоградчик е град в Северозападна България, разположен в западната част на Стара планина, Област Видин. Той е административен център на Община Белоградчик и един от най-атрактивните и красиви туристически обекти в страната. Това райско и прелестно кътче предлага възможости за всякакъв вид туризъм, спорт, лов и риболов, астрономически наблюдения. Тук се намира един от най-уникалните природни феномени в света – Белоградчишките скали -кандидат за едно от седемте чудеса на света.

 

Шипка

Шипка
 

image

Снимка на Руската църква до Шипка от mirela.bg

 


 

Шипка е град, който се намира в Община Казанлък, Южна България. Той е разпоожен в подножието на Стара планина на 570 м надморска височина. Селището съществува още от 11-6 век пр.н.е., когато траките са населявали българските земи. На връх Шипка са водени едни от най-важните битки в историята на българския народ, а именно за Освобождението на България от османско робство. Известна забележителност е и Храм-паметникът “Рождество Христово”, който е посторен в памет на руските войни и българските опълченци, загинали по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.

Боженци

Боженци
 

image

Снимка на къща в Боженци от bojenci.eu

 


 

Село Боженци се намира в средна Стара планина, източно от градГаброво, на 8 км. от Трявна. То е създадено след турското нашествие в Търново в края на 16 век. През 1964 г. Боженци е обявено за архитектурно-исторически резерват. В него е запазена възрожденската архитектура и има закон, който не позволява изграждането на сгради, които не са в запазения му стил. Селото е сред 100-те национални туристически обекта и всяка година е посещавано от близо 25 000 души.

Категория: Бизнес
Прочетен: 1606 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 10.08.2009 11:03
Някои от най известните сортове българско грозде.
Сортът Димят е стар местен сорт. У нас е широко разпространен в насажденията край черноморското крайбрежие, в Шуменски и Старозагорски район, където е райониран и сега. Заемал е около 20% от площта на винените сортове. image

Димят е късен, винен и десертен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Има силен растеж, висока родовитост и висок добив. Добре се развива на склонове със скелети и варовити почви.От гроздето му се получават обикновени бели трапезни вина и висококачествен материал за конячен дестилат.

Памид е един от най-старите местни сортове. Разпространен е из цялата страна. Среща се в Македония, Албания, Турция и в други страни. У нас е заемал 14,7% от площта на винените лозя. Памид е средно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на септември. Той е силно растящ сорг, с висока родовитост и висок добив. Не е претенциозен към почвата. Устойчив е на суша, студ и гниене, но много лесно се рони. Гроздето му поради приятния вкус и лекота се използува за консумация в прясно състояние. От гроздето му се получават обикновени, светлочервени трапезни вина, които са годни за консумация веднага след ферментацията.

Сортът Мавруд е стар местен сорт. Разпространението му е локално, предимно в районите на Асеновград и Чирпан. Райониран е в южнобългарския лозарски район. Заемал е едва 4,5% от площта на винените лозя. Мавруд е много късен винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на октомври. Развйва се добре на склонове със сравнително богати наносни, дълбоки и влажни почви. Има силен растеж, добра родовитост и среден добив. Има слаб афинитет. Сравнително устойчив е на гниене.

image

Категория: Бизнес
Прочетен: 1338 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.08.2009 21:40
07.08.2009 23:29 - Есен и лозя
Проблем за лозаро - винарите в нашата страна са късните пролетни студове, които не са рядкост. При късно понижаване на температурата се повреждат всички зелени части на лозата. image

Понижаването на температурата под 0°С през есента в началото на есента - края на септември и октомври причинява повреди по листата, гроздето и пъпките. По-устойчиви са сортове лози с мъхнати листа. Колкото повече захари съдържат гроздовите зърна, толкова са по-устойчиви. Когато измръзнат зърна от сортовете с бяло грозде, те придобиват червеникав до тъмнокафяв цвят, омекват, бързо губят водното си съдържание и завяхват. След измръзване на напълно узрелите зърна имат неестествен привкус - на попарено, варено грозде. От това грозде не може да се получи качествено вино. Когато температурата се понижи за повече от няколко дни, загиват и част от зимните очи.image

Мерките за предотвратяване и преодоляване на повредите по лозите от пролетните и есенните студове се свеждат до избор на подходящи сортове и въздействие върху лозата и околната среда. Сортове лози, които напъпват по-късно се предпазват в по-голяма степен отколкото рано напъпващите. При условията на нашата страна есенните студове нанасят по-рядко и по-малки щети по лозата.
За непосредствена борба с пролетните студове се прилагат различни мероприятия. Подравняването на почвената повърхност и почистването на едрите плевели допринася за повишаване на температурата. Задимяването няколко часа преди настъпване на студа допринася за повишаване на температурата. image
През последните години се препоръчват още по-ефикасни и икономически по-изгодни мероприятия за борба с пролетните и есенните Студове

Категория: Бизнес
Прочетен: 1452 Коментари: 0 Гласове: 0

Ниските изкупни цени на прасковите са най-големият проблем на производителите, коментира председателят на асоциация "Българска праскова" Коста Петров пред радио "Фокус" – Сливен.
imagePeach
 

В момента килограм плодове за сок се изкупува по 10 стотинки.

За 35 стотинки за килограм се изкупуват плодовете закомпоти. Десертните са от 50 до 80 стотинки за кило.

Петров бе категоричен, че при такива цени производителите не могат да си покрият дори разходите. Българските праскови Peach
не могат да бъдат конкурентни на своите колеги от Европа заради ниските субсидии.

Всеки гръцки производител получава по 180 евро субсидия на декар, отделно и по 8-12 евро за напояване. В България производителят на праскови получава 10 евро. Помощта е от 47,70 евро за един тон праскови.

Тези субсидии обаче са несъпоставими с гръцките. Друг проблем е липсата на база за подготовка на плодовете за износ. Няма подходящи хладилни камери и сортировъчни машини. Сега наемът на камера е 7 000 лева.

Според Петров, ако разходите за наем се калкулират в цената на плодовете, прасковите стават непродаваеми. Производителите не се отказват да плащат, но настояват наемите на необходимото оборудване да бъдат съобразени с българските условия.

Категория: Бизнес
Прочетен: 993 Коментари: 0 Гласове: 2
06.08.2009 16:59 - Праскови
 Праскова (Peach)  
image Праскова
image  
Научна класификация
 
 

Прасковата(Prunus persica) е

видрастения от семейство Розоцветни (Rosaceae). Тя достига едва около 4 м височина. Кората на нейното стъбло и на по-старите и клони е червеникавокафява, а младите клонки са зелени или червеникави. По това тя лесно се различава от всички останали наши плодни дръвчета.

Произход

За тяхна родина се смята Китай. Там богът на дълголетието се изразява винаги с праскова в ръце. Латинското наименование е persica, вероятно защото прасковите са дошли в Европа през Персия. В средновековието те минавали за вредни, а смятали лечебни листата им.

Съдържание

Прасковите (Peach) съдържат витамините В1, В2, В9, РР, С, Е, З и каротин (колкото по-жълти са плодовете толкова повече е той в тях). Те са твърде богати на калий, натрий, фосфор, магнезий и калций, съдържащо и на малки количества желязо. Съдържат, макар и в ограничени количества, различни микроелементи – титан, манган, мед, никел, хром и молибден. А колко пектин има в тези плодове, зависи от степента им на зрялост – в зелените пектинът е два пъти по-малко, отколкото в узрелите.
Отглеждането на праскови в България е масово. Макар и намалели площите с праскови край Пловдив, Варна, Сливен и Казанлък дават промишрени количествма плод в следствие зъвръщането към отглеждането им.
 

Болести и неприятели по прасковата

 От болестите по прасковените насаждения икономически важни са къдравостта, сачмянката, брашнестата мана и вирусните болести. От неприятелите сериозни повреди нанасят прасковения молец, източния плодов червей и листните въшки. Прасковата се напада още от акари, сливова щитоносна въшка, ябълков плодов червей и други.
Къдравост по прасковата: паразита презимува като конидиоспори по клоните, най – често при пъпките. Заразява младите листа и други органи още при излизането на пъпките. Молеца прониква в клетките, причинява хипертрофия на палисадните клетки. Хлорофила в нападнатите листа изчезва, а клетъчните стени се удебеляват Външната проява на болестта е в надебеляване, нагърчване и чупливост на нападнатите части. От начало изприщванията са бледозелени, по – късно стават бледо жълти и накрая почервеняват. Нападнатите цветове остават недоразвити, некротират и опадват. Болестта се развива най – силно, когато времето е хладно и дъждовно през периода на набъбване. Причинителя се разпада на форми по прасковата и нектарината; по бадема и кайсията.
Борба: Пръскане на дърветата през есента до набъбването на пъпките напролет с 1% бордолезов разтвор или 0.75% синкамъчен разтвор. Второ пръскане се прави при набъбване на пъпките през пролетта, а трето след 10 – 12 дни с един от следните препарати:

 Брашнеста мана по прасковата: причинителя зимува с клеистотециите, като и с мицел, който е проникнал под люспите на пъпките и напролет продължава да се развива заедно с развитието на съответния орган. Брашнестата мана причинява деформиране на нарастващите листа и изкривяване на клонките. По още зелените плодове се образуват дребни до едри, кръгли, бели до бледо кафяви плесенови налепи. Повредените плодове не нарастват нормално, напукват се, окапват или загниват. По повърхността на нападнатите части се образува плътен бял мицел, който по някога има сиво до бяло оцветяване. По мицела се образуват конидиоспори, които служат за масово разселване на паразита през лятото. По – късно по мицела се образуват дребни тъмни клеистотеции. В плодните тела се образува по един аскус с 8 аскоспори. Аскоспорите заразяват младите растителни части през пролетта.
Борба: Да се изрязват и изгарят силно нападнатите части. Пръскане през пролетта при откриване на първите петна по листата и следващи пръскания през 8 – 10 дни с един от следните препарати:

Афуган 30 ЕК – 0.075%

Бенлейт 50 ВП – 0.1%

Беномил 50 ВП – 0.1%

Вектра 10 СК – 0.05%

Рубиган 12 ЕК – 0.03%

Систан 12Е – 0.03%

Скор 250 ЕК – 0.02%

Сапрол 19 ЕК – 0.125%

Метил Топсин 70 ВП – 0.1%

Фундазол 50 ВП 0.1%

Фоликур 25 ВГ - 0.075%

 

 

 Листни въшки: Най – силно вредят прасковената листна въшка, тъмната прасковена листна въшка, мизодес варианс и голямата прасковена листна въшка. Зимуват като яйца върху леторастите на прасковата. Излюпването започва рано през пролетта при набъбването на пъпките. Ларвите смучат сок отначало от пъпките, а след това от долната страна на листата. При нападение от мизодес варианс двете половинки на нападнатия лист се завиват една към друга към долната му повърхност, успоредно на главната жилка. При нападение от тъмната прасковена листна въшка най – често са нападнати листата, разположени по върховете на леторастите, които са силно накъдрени и събрани под формата на пакет. При нападение от прасковена листна въшка, листата се завиват по слабо, но пожълтяват и окапват. Върху прасковата тя развива две поколения, след което мигрира върху различни плевели и зеленчукови растения като пренася много вирусни болести. Голямата прасковена листна въшка не напада листата. Развива се върху ствола и долната страна на скелетните разклонения. Яйцата зимуват върху ствола и леторастите. Излюпват се през март. Въшките смучат сок от кората. Отделят обилно медена роса, която пада на почвата под короната на дървото. Нападнатите дървета се посещават масово от оси, пчели и мравки, които се хранят с медената роса.
Борба: Зимно пръскане с Акарзин – 3% срещу овощните акари и щитоносни въшки. Унищожава и листата на листните въшки. Ако се води самостоятелна борба, тя се провежда в началото на вегетацията срещу излюпените ларви преди да са деформирали листата. Борбата срещу анарзията и източния плодов червей унищожава и листните въшки.
Щитоносна въшка: Вредят прасковената щитоносна въшка и сферичната щитоносна въшка. Биологията на прасковената листна въшка е сходна с биологията на обикновената сливова щитоносна въшка. Борбата се провежда като при сливовите щитоносни въшки.
- Плодови червеи: Най – често червясването се причинява от гъсениците източния плодов червей и анарзията ((плодов ивичест молец).
 Източен плодов червей: Зимува като развита гъсеница в плътен копринен пашкул под старата напукана кора и в почвата около ствола. Какавидира през пролетта по време на разпукване на пъпките на прасковата и сливата. Пеперудите летят по време на цъфтежа, привечер между 19 – 21 часа при температура на въздуха над 15 градуса. Започват да снасят 3 – 6 дни след началото на летежа. Една женска снася до 100 яйца. Женската снася по едно листо върху долната гладка повърхност на връхното листо на младите леторасти на праскова, кайсия и вишна, и по горната страна на дюля, круша и ябълка. Често снасят и върху кората на младите леторасти и обвивните люспи на пипките. След 10 – 12 дни яйцата се излюпват и гъсениците се вгризват в летораста, като го тунелират от върха към основата. Дължината на тунела е от 6 до 11 сантиметра Повредените върхове на леторастите изсъхват. Една гъсеница поврежда върховете на два – три летораста. Тези повреди имат особено значение за младите прасковени дървета в разсадниците и младите прасковени градини, защото пречат за правилното формиране на короната. Видът развива 4 – 5 поколения, като гъсениците от второто, третото, четвъртото и петото поколение се развиват в плодовете на прасковата, кайсията, дюлята, крушата, сливата, ябълката, мушмулата и други.
Борба: Летежа на пеперудите се проследява с помощта на феромонови капани от службите по прогноза, които определят и моментите за пръскане. Най – добре е първото пръскане срещу гъсениците от първото поколение да стане веднага след прецъфтяването на прасковата с един от следните препарати:

Агрия 1060 – 0.2%

Визтак 10 Ек – 0.0125%

Децис 2,5 ЕК – 0.04%

Дусрсбан 4 Е – 0.12%

Золон 35 Ек – 0.25%

Карате 2.5 Ек – 0.03%

Каскейд 5 ЕК – 0.15%

Релдан 50 ЕК – 0.1%

Симбуш 25 Ек – 0.02%

Суми Алфа 5 Ек – 0.02%

Суперсект 10 Ек – 0.0125%

Шерпа 25 ЕК – 0.02%

 

 

   Пръскането с инхибитори на хитоновия синтез се извършва в началото на летежа на пеперудите.
Анарзия (плодов ивичест червей): Напада особено често кайсията и сливата. Зимуват гъсеници от втора възраст в пъпките, под кората, в мумифициралите плодове и на други места. От начало гъсениците се хранят с пъпките като повреждат една – две пъпки. След развитието на леторастите се вгризват в тях и ги тунелират от върха към основата. Една гъсеница поврежда 5- 6 летораста. Повредените леторасти увяхват, върховата част увисва надолу, изсъхва и на мястото на повредата се появява смола. Пеперудите от зимуващото поколение лети през май и снася по плодовете, в които се вгризват гъсениците. След средата на юли летят пеперуди от трето поколение, а гъсениците им причиняват червясване на плодовете на прасковата. Гъсеницата на анарзията е шоколадово кафяво оцветена със светли между сегментни полета. По този белег се отличава от гъсениците на източния плодов червей, които са бяло до слабо розово оцветени.

Борба: Първото пръскане се извършва през пролетта преди показване на бялото оцветяване на цветните бутони във фенофаза розетка преди вгризването на гъсениците в младите леторасти. Пръска се с един от препаратите посочени при източния плодов червей. Пръсканията през вегетацията срещу гъсениците на източния плодов червей се отнасят и за гъсениците на анарзията.
 
Категория: Бизнес
Прочетен: 2321 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.08.2009 14:08
2  >  >>
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Август, 2009  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31