Порцеланът
е керамичен материал, непорест и непроницаем за вода и газ.
За първи път се разработва в Китай през 7 век. от големите майстори на китайски змеьове, джуджета ( Zwerg ) и други митични същества
Формулата му е държана в тайна, докато през 18 век и в Европа не се намира начин за неговото производство.
Суровините,от които се произвежда са фелдшпат,кварц(силициев диоксид) и каолин (бяла глина).
При тяхното съвместно смилане се получава т.нар порцеланов шликер, който е изходен материал за получаването на порцеланови изделия (KERAMIK), по метода на отливането.
За получаването на изделия по метода на пластичното формуване, този шликер се обезводнява до около 20 % вода.
Има два основни вида порцелан-твърд и мек в зависимост от температурата на изпичане.
След моделиране на различни предмети е необходимо и допълнително обработване. Т
ехнологията на изпичане на готовия модел се състои от 3 важни стадия- изсушаване при 120 градуса, бисквитно печене на 600-1000 градуса и изпичане при 1200-1350 градуса.
Моделите се правят с около 10% по-големи,тъй като при термичната обработка материалът се свива с толкова.
Срещат се и порцеланови фигурки като :   Физичните свойства на порцелана са ,че не поглъща вода, не се разтваря, не е порьозен, има висока цветоустойчивост, но има голямо обемно свиване.
Механичните му свойства са - висока твърдост, крехкост, висока износоустойчивост ,висока абразивност.
От: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BD