Ябълката е неустоим хрупкав плод. 
Според митологията, Ева е успяла чрез нея да прелъсти Адам.
Слабостта към този сладък плод се запазва при човечеството и до наши дни.
Ябълките са много важна храна във всички страни и са между най-добрите плодови храни за човека, което се дължи на разнообразния им химичен състав – захари, органични киселини, минерали, витамини и баластни вещества. Поради тази причина те са не само пълноценна храна, но имат и ценни лечебни и диетични свойства. Набрани в късна есен и складирани точно над точката на замръзване при температура между 4 и 8  градуса по Целзий могат да се съхраняват с месеци и да запазват голяма част от хранителната си стойност.
Ябълката е дърво от рода Malus,  и е едно от най-широко култивираните дървета. Десертните ябълки са от вида Malus domestica или негов хибрид.
Дивият предшественик на Malus domestica е Malus sieversii (който няма обикновено име), диво дърво, което все още може да се намери в планините на централна Азия в южен Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и китайската провинция Синдзян.
Още 10 000 години приди новата ера в областта на днешен Казахстан са растяли ябълки, които са давали плод 6 см. За родина на ябълките се счита районът на Северозападните Хималаи. Предполага се, че племената населявали субтропическата зона на Хималаите са първите, които са ги отглеждали. За ябълките се споменава и в древните писмени паметници на Китай, Индия, Персия и др. азиатски страни. Култивирането им води началото си от Мала Азия, откъдето се пренасят в Египет и Палестина, а по-късно и в древна Гърция, където са отглеждани като културно растение през 600 г. пр.н.е. или по-рано. Благодарение на гърците и римляните ябълката се е разпространила в Западна Европа и в нашата страна. Голямо стопанско значение придобиват чак през ХХ в., след като са били оценени хранителните и лечебни качества на плодовете им.
У нас ябълката се отглежда на много места. Особено благоприятни условия за развитието й има в долините на реките Марица, Струма, Камчия и Огоста. Обособени са няколко главни ябълкови района – Горнотракийски, Югозападен, Камчийски и Северозападен. По площ и стоанско значение ябълката заема първо място в страната. Интересът се дължи на това, че ябълковите сортове имат различни срокове на зреене, понасят добре транспорт и лесно се съхраняват. Плодовете имат ценни биологични и стопански качества и се използват в прясно и преработено състояние.
В зависимост от времето на зреене ябълковите сортове се разделят на летни, есенни и зимни. Летните сортове зреят през юли до средата на август. Есенните сортове узряват към края на август и началото на септември. Зимните сортове са най-многобройни. Беритбената зрелост на плодовете при тях настъпва през септември – октомври, а консумацията – след 1 до 4 месеца.

 Защо ябълките са изключително полезни

Те съдържат множество естествени витамини и минерали и е естествен източник на енергия. Тя е най-добрата естествена медицина, тъй като редуцира риска от инфаркт на миокарда и формирането на ракови образования, нормализира кръвното налягане и 1 стимулира обмяната на веществата.
Ябълката е един от най-добрите приятели на жената, тъй като спомага както за здравето и така и изобилие в сладкарските асортименти.
Ябълката е като малко чудо, тя засища и въпреки това поддържа линията стройна. Освен това, благодарение на добрата и съхраняемост, тя е целогодишно на нашата трапеза, а поради малките и размери може да бъде лесно преносима и да е винаги с нас.
Предпазват от инфаркт и от ракови заболявания и поддържат линията на човека стройна и изящна.

Една ябълка на ден ви предпазва от болести и ви държи далеч от лекари и лекарства- така твърди немска поговорка.
Материала е взаимстван от: http://dosa-plod.com/index.php?option=com_content&view=article&id=5&Itemid=5, за изчерпателността им благодаря :)