Дойде Февруари - Малък Сечко, вече е време да се ориентираме към работата в селскостопанските имоти. Макар и студено все пак е Трифон Зарезан - трябва да се зареже. Средната месечна температура за Северна България и високите полета е между 1 и 0°С, а за Южна и Черноморието - между 1 и 3°С. За нормално количество валежи през месеца се смята до 40 дм³/м², а за планините и най-южните райони - 40-100 дм³/м².

Ветровете през февруари са предимно западни и северозападни със средна скорост 2-3 м/с. В Добруджа и по Черноморието духат най-често североизточни ветрове и средната им скорост за около 1/3 от дните на месеца надвишава 10- 15 м/с.

През февруари голяма част от овощните видове и сортове са във фенофаза на принудителен покой, т.е. изискванията на пъпките към студ са задоволителни и те са в покой само заради неблагоприятните метеорологични условия. Ето защо ненормалните затопляния през този месец могат да доведат до активизиране на жизнените процеси, отслабване на закалката и при повторно понижаване на температурите - до повреди на вегетативните и плодните органи. Най-бързо реагират на затоплянето лешникът, дрянът, кайсията, бадемът, прасковата, джанката и сливата, следвани от черешата, вишнята, крушата, ябълката, дюлята и мушмулата.

Агротехнически мероприятия

Полагат се системни грижи за свеждане на загубите на плодове при съхраняването в плодохранилищата до минимум, както и за предпазване на посадъчния материал за пролетно-лятно засаждане на ягоди от мухлясване и прерастване.

В овощните градини

• довършва се изкореняването на болните, остарелите и изсъхналите неплододаващи вече дървета;
• продължава ремонтът на старите и изграждането на новите телени конструкции;
• продължава зимната резитба за производство и подмладяване на семковите овощни видове;
• при затопляне на времето се засаждат дръвчетата в новите овощни насаждения;
• продължава дълбокото внасяне на фосфорни и калиеви торове, ако има условия за това;
• при благоприятно време започва резитбата за производство на костилковите овощни видове.

В насажденията от други култури

• продължава контролът във вегетационните съоръжения за доотглеждане на актинидията;
• продължават грижите за отглеждане на подложки за цитрусови и фисташка в топли оранжерии.

Растителнозащитни мероприятия  

В слънчевите дни на февруари овощарите трябва да извършат предварителни обследвания. Това се прави с цел да установи плътността и наличието на зимуващите неприятели. При провеждането на зимната борба срещу тях е необходимо да се съобразяваме с икономическите прагове на вредност.

Провежда се зимното пръскане на ябълките, крушите и сливите срещу:

• зимуващите форми на неприятелите;
• срещу къдравостта и сачмянката на прасковата и кайсията;
• ранното кафяво гниене.

Срещу къдравостта по прасковата в края на февруари, преди да набъбнат пъпките, напръскайте дърветата с 1% Бордолезов разтвор. Облейте добре короната и ствола на дърветата.

 

Зимните резитби се извършват главно през периода след минаването на големите зимни студове до набъбването и дори до началото на разпукването на пъпките. В райони с по-мека зима зимните резитби на овощните дървета може да започнат още от есента след листопада и да продължат до началото на разпукването на пъпките през пролетта. Много ранното, както и много късното извършване на резитбите има известно неблагоприятно влияние (виж „Срокове за извършване на резитбите”).

Какво се цели с зимните резитби на овощните дървета?
Резитба на клончетата
Със съкращаването на продължителя на водача и на скелетните клони и разклонения се цели:

при нужда да се получи скелетно разклонение близо до отреза;
да се получи равновесие в развитието на скелетните клони, като продължителите на силните клони се съкращават по-силно;
да се даде подходяща посока на растеж на новия продължител, като се съкращава над пъпка или предивременно клонче с добро положение за израстване на бъдещ продължител.
Освен това съкращаването на продължителите служи за получаването на по-силни нови продължители и по-голямо разклоняване близо до отреза, както и на по-дебели клони, но се забавя уголемяването им.

Със съкращаването на обрастващите клончета обикновено се цели:

при семковите да се получат плодни клончета от по-ниско разположените листни пъпки;
при костилковите да се намали прекомерният брой на цветните пъпки и да се получи по-силен и по-ниско разположен заместник на плодното клонче;
при всички видове овощни дървета да се подбудят към прерастване по-ниско разположените пъпки на клончето и да се потисне прекомерното удължаване на обрастващите клонки.
Препоръчва се на клончетата да се действа при нужда главно чрез наклоняване и превиване, като се ограничава до минимум броят на тези, които се подлагат на съкращаване.

Излишните и пречещите клончета се премахват напълно, за да не сгъстяват короната.

Резитба на скелетните клони и разклонения и на обрастващите клонки
При тези случаи се реже на по-стара от една година дървесина, докато при резитбата на клончетата се реже само едногодишна дървесина.

В повечето случаи и особено при встъпилите в плододаване овощни дървета съкращаването се извършва главно на по-стара от една година дървесина.

Резитбата на по-стара от една година дървесина се извършва при прореждането на короната, при подмладяването, при съкращаването на скелетната дървесина над подходящо разклонение или клонка, при съкращаването на обрастващите клонки над някое от разклоненията им, при премахване на счупени или засъхнали клони и др. С тази резитба се постигат прореждане и подобряване на короната, засилване на растежа и регулиране на плододаването.

Резитба на стъблото
В питомниците се извършва редовно резитба на стъблото при премахване частта от подложката над присадената пъпка, за да се развива присадникът. Също редовно при формиране на короната на младите овощни дръвчета стъблото се съкращава на височина, на която се желае от пъпките под отреза да се развият първите скелетни клони.

В редки случаи се практикува много силна резитба на стъблото на овощни дървета в насажденията. За да е успешна, тя се практикува само при млади овощни дървета в следните случаи:

когато е имало извънредно силни студове и някои дървета са измръзнали, като е останала здрава долната част на стъблото, понеже е била покрита със сняг;
когато зайци са изгризали широка част от кората или при друга голяма повреда (резитбата и в двата случая обикновено трябва да бъде следвана от присаждане на калем и добро замазване с овощарски мехлем);
когато от някоя спяща пъпка на стъблото е израснал лакомец - тогава при дървета с напълно засъхнала или повредена корона стъблото се реже над лакомеца, като той се използва за създаване на нова корона.
Резитба на стъблото се извършва в едни случаи и при присаждане (или преприсаждане) на калем на млади овощни дървета.

Резитба на корените
Резитба на корените се извършва непосредствено преди засаждането на овощните дръвчета. В момента на засаждането всички корени трябва да имат пресни рани, затова непосредствено преди засаждането се извършва резитба на корените, при която:

наранените по дължината си корени се режат до здраво;
на останалите запазени здрави по цялата си дължина корени се опресняват направените по краищата рани при ваденето на дръвчетата. Опресняването на раните се състои в изрязване до жива част на наранените и засъхнали краища на корените.
Както всяка резитба, и тази трябва да бъде извършена с остър инструмент, за да се получат гладки отрези, които по-лесно зарастват.

Някои овощари режат късо дебели и здрави корени. Други извършват резитбата на корените много преди засаждането на дръвчетата, което води да засъхването на отрезите. Едното и другото са грешни практики. На дръвчетата трябва да бъдат най-грижливо запазени повече и по-дълги корени, на които да се направят гладки отрези непосредствено преди засаждането. Тогава раните зарастват бързо и прихващането е леко. Само свежите, калусирали вече рани не се опресняват.

Опресняване на рани
За да калусират и зараснат по-скоро, направените по-рано и засъхнали рани се опресняват, като се изрязва до здрава тъкан, особено в зоната на камбия, откъдето ще започне калусообразуването.

Превиване и наклоняване (навеждане) на обрастващата дървесина
Превиване и наклоняване се извършва на силната обрастваща дървесина с цел да бъде потисната в растежа и да се ускори образуването на плодни органи.

При младите овощни дървета често излишните силни клончета, вместо да се премахнат, се превиват и се използват като временна обрастваща дървесина, която с листата си служи за надебеляване и засилване на овощното дърво. Така използваната временна обрастваща дървесина се премахва по-късно, преди да е станала много дебела.