Един от елементите за направа на хубава градина е наличието на алпинеум в нея. Независимо къде е създадена градината, нейната големина и насоченост алпинеума създава чевство за пространство и отдалечаване от околността. Най-често се изгражда в слънчевата част на двора, тъй като неговите растения обичат топлина. Може да са постараете и да засеете множество еднородни или няколко коренно различни разстения но не бива да имам противоположни изисквания към отглеждането и полагането на грижи към тях. Не сейте сенколюбиви!!! Изкопава се плитък ров, чиято основа се покрива с натрошени камъни, които правят дренаж. Най-едрите се поставят на дъното, по-дребните върху тях. Редят се терасовидно. Около камъните се слага почва, която се утъпква. Нейната дебелина не бива да бъде повече от 20 см.  Алпинеумът ще изглежда по-добре, ако накрая се оформи връх с по-големи камъни, които са с различна форма. При засяването на цветята в алпинеума могат да присъстват различни видове. Подходящи за целта са сукуленти, юка, хибискус. Също така могат да се засадят папрат, игловръх, звъника и кактуси. Най-добре е в основата на алпинеума да се сложат по-едрите растения. Цветята не бива да се преполиват, защото лесно загниват. 

Ако разглеждаме живота на пчелите(bees) през погледа на на с хората то една година е и много и малко.
За човек годината започва през Януари макар и началото на стопанската година да е друго то първия месец е летаргичен за нашите пчели.

Достатъчното количество храна, съобразената със сила на семейството и създаването на необходимата за презимуването температура, чрез направата на подобрения дават възможност пчелните семейства да преживяват без увреждания и най-суровите зими.

Пролетните и летните месеци се използват за осигуряване на храната на пелите (bees). Целта е не само броят на пчелите-работнички да се увеличи от 10 000 до 60 000, но и да се даде на пчелното семейство възможност да оползотвори напълно природните хранителни източници. Пчелите-работнички, всяка от които като отделно насекомо работи буквално до смъртта си, която настъпва през летния сезон за около 30 дни, а през зимния до 5 месеца, също изискват допълнителни попълнения на мястото на умрелите. Така едно пчелно семейство, което съществува при нормални условия, трябва да отглежда годишно от 200 000 до 250 000 пчели-работнички (bees). Друга предпоставка е здрава майка, способна да снася необходимите яйца.

Необходимата за презимуването храна се складира на лесно достъпно място близо до образуващото се зимно кълбо. С помоща на човека пчелното семейство се свива, пити с мед се отделят в края на кошера, празните се махат. Поставя се предпазна дъска. След излюпването на последното пило килийките се поддържат празни и служат за закрепване на пчелите от вътрешността на кълбото.
Изключителните студове през зимата се преодоляват така успешно, както и много силните летни горещини от изложени на интензивно слънчево греене семейства в дървени кошери. Наистина, едно пчелно семейство може да бъде победено само в необикновени ситуации, като например загубата на всички летящи пчели. Под влияние на инстинкта за самосъхранение кошерните пчели се превръщат в летящи, за да изпълняват жизнено необходимите дейности. Обратно, при насилствена загуба на младите пчели, летящите пчели поемат работата по отглеждането на пилото, въпреки че това вече не спада към техните задължения.