Ябълката е неустоим хрупкав плод. 
Според митологията, Ева е успяла чрез нея да прелъсти Адам.
Слабостта към този сладък плод се запазва при човечеството и до наши дни.
Ябълките са много важна храна във всички страни и са между най-добрите плодови храни за човека, което се дължи на разнообразния им химичен състав – захари, органични киселини, минерали, витамини и баластни вещества. Поради тази причина те са не само пълноценна храна, но имат и ценни лечебни и диетични свойства. Набрани в късна есен и складирани точно над точката на замръзване при температура между 4 и 8  градуса по Целзий могат да се съхраняват с месеци и да запазват голяма част от хранителната си стойност.
Ябълката е дърво от рода Malus,  и е едно от най-широко култивираните дървета. Десертните ябълки са от вида Malus domestica или негов хибрид.
Дивият предшественик на Malus domestica е Malus sieversii (който няма обикновено име), диво дърво, което все още може да се намери в планините на централна Азия в южен Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и китайската провинция Синдзян.
Още 10 000 години приди новата ера в областта на днешен Казахстан са растяли ябълки, които са давали плод 6 см. За родина на ябълките се счита районът на Северозападните Хималаи. Предполага се, че племената населявали субтропическата зона на Хималаите са първите, които са ги отглеждали. За ябълките се споменава и в древните писмени паметници на Китай, Индия, Персия и др. азиатски страни. Култивирането им води началото си от Мала Азия, откъдето се пренасят в Египет и Палестина, а по-късно и в древна Гърция, където са отглеждани като културно растение през 600 г. пр.н.е. или по-рано. Благодарение на гърците и римляните ябълката се е разпространила в Западна Европа и в нашата страна. Голямо стопанско значение придобиват чак през ХХ в., след като са били оценени хранителните и лечебни качества на плодовете им.
У нас ябълката се отглежда на много места. Особено благоприятни условия за развитието й има в долините на реките Марица, Струма, Камчия и Огоста. Обособени са няколко главни ябълкови района – Горнотракийски, Югозападен, Камчийски и Северозападен. По площ и стоанско значение ябълката заема първо място в страната. Интересът се дължи на това, че ябълковите сортове имат различни срокове на зреене, понасят добре транспорт и лесно се съхраняват. Плодовете имат ценни биологични и стопански качества и се използват в прясно и преработено състояние.
В зависимост от времето на зреене ябълковите сортове се разделят на летни, есенни и зимни. Летните сортове зреят през юли до средата на август. Есенните сортове узряват към края на август и началото на септември. Зимните сортове са най-многобройни. Беритбената зрелост на плодовете при тях настъпва през септември – октомври, а консумацията – след 1 до 4 месеца.

 Защо ябълките са изключително полезни

Те съдържат множество естествени витамини и минерали и е естествен източник на енергия. Тя е най-добрата естествена медицина, тъй като редуцира риска от инфаркт на миокарда и формирането на ракови образования, нормализира кръвното налягане и 1 стимулира обмяната на веществата.
Ябълката е един от най-добрите приятели на жената, тъй като спомага както за здравето и така и изобилие в сладкарските асортименти.
Ябълката е като малко чудо, тя засища и въпреки това поддържа линията стройна. Освен това, благодарение на добрата и съхраняемост, тя е целогодишно на нашата трапеза, а поради малките и размери може да бъде лесно преносима и да е винаги с нас.
Предпазват от инфаркт и от ракови заболявания и поддържат линията на човека стройна и изящна.

Една ябълка на ден ви предпазва от болести и ви държи далеч от лекари и лекарства- така твърди немска поговорка.
Материала е взаимстван от: http://dosa-plod.com/index.php?option=com_content&view=article&id=5&Itemid=5, за изчерпателността им благодаря :)

Селски туризъм
Това е едно сравнително ново понятие в България.
 Селския туризъм е нещо което отминалия строй не само не насърчаваше, а напротив унищожи където и както можа (помня хеликоптерите с които гонеха почиващи на Кара дере).
Сега обаче този бизнес навлиза в страната и много региони развиват поминака си от него. Направата на селски мотел е доста по евтина от такъв в планинските ни или морски курорти, а изживяването е не по лошо. Някои доказали се вече дестинации ще бъдат посочени по долу.

Бистрилишки къщи
 

Снимка на една от Бистрилишките къщи от Александър Костадинов

 

Бистрилишки къщи е Еко комплекс, който се намира в подножието на Бреговския балкан на 100 км. от София. Мястото разполага с няколко къщи, запазени в своя типичен стар стил. Комплексът създава условия за едно изключително сокойствие и уют, както е и подходяща база за риболов, гъбарство и планинарство.
 

Белоградчик

 

 

Белоградчик е град в Северозападна България, разположен в западната част на Стара планина, Област Видин. Той е административен център на Община Белоградчик и един от най-атрактивните и красиви туристически обекти в страната. Това райско и прелестно кътче предлага възможости за всякакъв вид туризъм, спорт, лов и риболов, астрономически наблюдения. Тук се намира един от най-уникалните природни феномени в света – Белоградчишките скали -кандидат за едно от седемте чудеса на света.

 

Шипка

Шипка
 

Снимка на Руската църква до Шипка от mirela.bg

 

 

Шипка е град, който се намира в Община Казанлък, Южна България. Той е разпоожен в подножието на Стара планина на 570 м надморска височина. Селището съществува още от 11-6 век пр.н.е., когато траките са населявали българските земи. На връх Шипка са водени едни от най-важните битки в историята на българския народ, а именно за Освобождението на България от османско робство. Известна забележителност е и Храм-паметникът “Рождество Христово”, който е посторен в памет на руските войни и българските опълченци, загинали по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.

Боженци

Боженци
 

Снимка на къща в Боженци от bojenci.eu

 

 

Село Боженци се намира в средна Стара планина, източно от градГаброво, на 8 км. от Трявна. То е създадено след турското нашествие в Търново в края на 16 век. През 1964 г. Боженци е обявено за архитектурно-исторически резерват. В него е запазена възрожденската архитектура и има закон, който не позволява изграждането на сгради, които не са в запазения му стил. Селото е сред 100-те национални туристически обекта и всяка година е посещавано от близо 25 000 души.