След ябълката крушата е най-популарният овощен вид между овощните култури на умерения климат. Крушовите насаждения не са така добре концентрирани както ябълковите, прасковените и сливовите и се срещат в цялата страна. Над 50% от крушовите насаждения са концентрирани в следните райони: Пловдивски, Кюстендилски, Пазарджишки, Бургаски, Варненски и др. рушата е растение на умерения климат. Тя е по-чувствителна към ниски температури, отколкото ябълката. Отглеждането на круши от земедлските стопани се възражда но с бавни темпове. Наблюдава се пояната на нови градини което е индикация за развитеие.

Подходящи за крушата са дълбоките, свежи, пропускливи и богати на хранителни вещества почви. Отношението на крушата към почвата е в зависимост от подложката. Присадена върху дюлева подложка, крушата изисква по-богати, умерено влажни, с по-дълбоко разположени карбонати почви. При съдържание над 1,5-2,0% активен калций дърветата страдат вече от хлороза.

    Присадена върху крушова подложка, крушата е по-малко взискателна към почвата, стига тя да е дълбока, за да се развият корените на по-голяма дълбочина.

    Неподходящи за крушите са сухи и плитки почви, както и тежките глинести непропускливи и много влажни почви. У нас най-често крушата се отглежда успешно на същите типове почви като ябълката: алувиално-ливадни, излужени канелени горски, черноземни (главно излужени), излужени черноземни смолници и др., като предпочита по-мощните, с неутрална или слабо кисела реакция почви.