Селското и горското стопанство е важна и експортно ориентирана част от австрийската икономика. Многообразните чуждестраннипазари с различните им изисквания и необходимостта от модерни и иновационни технологии се явяват отново и отново интересно предизвикателство за бранша. Благодарение на точните познания за пазарите и вземането под внимание на специфичните потребности на партньорите си австрийските предприятия доставят селскостопанска и горска техника като посадъчни машини, машини за прибиране на реколтата, оборудване за помещения за отглеждане на животни, аграрна химия или харвестъри на клиенти от цял свят. Но и живите животни и генетиката от Австрия непрекъснато намират нови пазари.

• Иновационна техника
• Международна компетентност

Модерната селскостопанска и горска техника е белязана от иновациите, гарантиращи идеално приспособяване към структурните промени. Напълно естествено е и прилагането на най-модерната информационна техника в този бранш. Към широката палитра от рентабилни и качествени австрийски експортни стоки в областта на селскостопанска и горска техника се числят следните артикули:
 

• Посадъчни машини
• Машини за прибиране на реколтата
• Машини за наторяване
• Оборудване за помещения за отглеждане на животни
• Инсталации за производство на биогаз
• Техника за силажиране и хранене на животни
• Метеорологични станции
• Техника за превозване на дървесина
• Харвестъри
  
   

и много други продукти, съответстващи на най-новото ниво на техниката.
 

Един от многото примери за съвременна , надеждна техника от Австрия: Управляваните чрез сателити навигационни и картиращи системи в модерните трактори служат за целенасоченото разпределение на количествата.
 

Австрийските производители на селскостопански машини и уреди, както и производителите на горска техника се представляват от  Браншовия съюз на машиностроителната и металообработващата промишленост.

Браншовият съюз на машиностроителната и металообработващата промишленост ( FMMI ) е член на Европейската федерация на производителите на дървообработващи машини EUMABOIS ( European Federation of Woodworking Machinery Manufacturers ) и на Европейския комитет на асоциациите на производителите на селскостопански машини CEMA ( The European Committee of Associations of Manufacturers of Agricultural Machinery ). Понастоящем CEMA и EUMABOIS представляват интересите и исканията на 13 страни на международно ниво, например в областта на панаирното дело.

От близо век насам за първи път се забелязва тревожен феномен -  населението на планетата расте по-бързо от земеделската продукция, съобщава в. "Файненшъл таймс", позовавайки се на авторитетни експерти от Организацията на обединените нации. Според тях единственото решение, което може да предотврати световна криза с изхранването, е научният потенциал на планетата да се включи с всички сили в помощ на селското стопанство. В борбата срещу глада ефективно трябва да участват и съвременните биотехнологии, които разработват генномодифицирани храни. Тези култури се отглеждат по-евтино, защото се нуждаят от по-малко препарати и по-рядка обработка, а същевременно са защитени от вредители и дори от лошото време. В момента се разработват растения, устойчиви на продължителни валежи или суша.

Докато земеделската продукция задоволяваше потребностите в Европа, политиците на Стария континент категорично отхвърляха въвеждането на генномодифицирани храни. Затова и Евросъюзът е забранил почти изцяло отглеждането им. Единият от аргументите срещу растенията с променен генотип е, че от тях ще печелят главно големите компании като „Монсанто", които ги разработват. Икономическа полза от тях ще имат и фермерите, но не и крайните потребители. Днес, когато е доказано, че генномодифицираните храни са напълно безопасни за консумация от човека, Европа не може да си позволи лукса да продължава да ги отхвърля, пише „Файненшъл таймс".

Един от първите отрасли, който е застрашен от финансов колапс заради забранителната европолитика, е говедовъдството, предупреди на конференция в Лондон Шантал Фо, председателка на Европейската асоциация на търговците на зърно. Проблемът е, че се задълбочава дефицитът на растения, богати на протеини, с които да се изхранват животните. Всяка година в Евросъюза се внасят 16 млн. тона соево семе и 24 млн. тона соево кюспе. Поради изискването да не са с променени гени, борсовата им стойност е по-висока, което оскъпява и крайната продукция. А защо са по-скъпи тези суровини? Защото разходите за отглеждането им са по-високи и защото по-голяма част от държавите-производителки вече залагат на генномодифицираните култури.

В САЩ, например, 73% от засетите с царевица площи са с биотехнологично усъвършенствани растения. При соята процентът е още по-голям -  91% в САЩ, 98% в Аржентина и 57% в Бразилия.

Цените на хранителните продукти се повишават непрекъснато не само в България, но и в целия свят,  и това въобще не се дължи на високата инфлация или американската ипотечна криза. Във Великобритания, например, организациите на земеделски производители оказват непрекъснат натиск върху големите вериги от супермаркети да върнат генномодифицираните продукти в търговската мрежа.

„Наистина, вече почти няма откъде да доставим немодифицирана соя за отглеждането на пилета", заявява Робът Нюбъри, главен съветник по птицевъдството в английския Национален съюз на земеделските производители. Именно заради това трудно може да бъдат задоволени изискванията на търговците бройлерите да са отглеждани само с „традиционна" храна.

Супермаркетите на Острова обявиха война на генномодифицираните продукти в началото на 90-те години на миналия век заради натиска на клиентите. Тогава цената на традиционните сортове соя и лабораторнопроменените бе почти една и съща. Днес обаче фермерите плащат по 276 лири (701 лева) за тон генномодифицирана соя и 293 лири (744 лева) за обикновена. Не само цената спъва фермерите, а проблемът с доставките. САЩ, най-големият производител на соя, не може да изнася за Европа заради забраната за генномодифицирани храни. Единствената надежда е Бразилия, но и тя смята до 10 г. засява 80% от площите за соя с биотехнологични растения.

Най-голямата световна фирма в областта на хранителната промишленост - „Нестле", също наскоро призова Европейския съюз да преразгледа твърдата си политика срещу генномодифицираните храни. Европейската комисия обаче се оправда, че националните правителства блокират всеки техен опит да либерализират режима. Чиновниците от Брюксел се позовават и на социологическо проучване, спорек което едва 21 на сто от гражданите на съюза биха консумирали продукти, променени чрез генно инженерство.  Въпреки това Еврокомисията инициира създаването на работна група с по един представител от всички 27 страни-членки, която да предложи как да се промени политиката към биотехнологичните земеделски сортове.

Лош пример

 
Забранителната европейска политика за генномодифицираните храни може да бъде пагубна за цели отрасли, твърди Европейската федерация на производителите на храни и напитки. Тя дава пример с оризопреработвателите. През август 2006 г. експерти откриват миниатюрни следи от генномодифицирани примеси в американския внос на дългозърнест ориз. Това веднага води до орязване с 90% на доставките от САЩ за Европа и автоматично докарва до прединфарктно състояние повечето шефове на фабрики за лющене и бланширане на ориз, които изпадат в големи дългове, тъй като не могат да предадат навреме отдавна договорените с търговците количества.

Намаляването на хранителните ресурси и повишаването на тяхната цена е най-голямата съвременна световна заплаха. Оризът, традиционната храна на азиатската трапеза, поскъпна неимоверно и дори Китай вече търси земеделски площи в чужбина, за да може да изхрани милиардното си население.

Световните лидери съвсем открито говорят за криза в продоволствията, която ще удари първо страните от Третия свят, които нямат финансовата възможност да си позволят да внасят скъпи продукти. Производството на биогорива допълнително оскъпява земеделската продукция, защото фермерите предпочитат да продават суровините си за екологичен дизел.

В момента китайците се хранят предимно с ориз, но какво ще стане, ако икономиката им продължи да се развива и започнат да ядат пържоли? Какво ще правим ние тогава? Този въпрос притеснени си задават политиците в западноевропейските страни. И все повече се замислят дали да не направят първата крачка към по-ефективно земеделие, като либерализират режима за отглеждане на генномодифицирани култури в Европейския съюз. Най-същественото предимство на растенията, чиято генетична структура е променена от биотехнологическите лаборатории, е че излизат по-евтино на земеделските стопани. А безопасни ли са за човека? Лабораторните изследвания са категорични - да.

Как фермерите да намалят себестойността на продукцията си? Този въпрос става все по-актуален с поскъпването на горивата и цената на труда. Според финансовата къща „Грант Торнтън" британските селски стопани са похарчили през 2006 и 2007 г. за горива средно по 47 лири (117 лева) на хектар. Разходът им тази година обаче ще се вдигне на цели 74 лири (184 лева).

След тези прогнози кой земеделец няма да се зарадва, ако посевите му позволяват да ги обработи само веднъж срещу плевели, болести и акари, като приложи универсален хербицид. И нищо няма да е в състояние да провали реколтата.

Чрез използването на генномодифицирани семена разходите за труд се съкращават четворно, а техниката се амортизира далеч по-бавно. При обикновените сортове пшеница се препоръчва 3-4 пъти дискуване преди сеитба. Но при модифицираната еднократното разрохкване на почвата с едновременното третиране с препарат за растителна защита е достатъчно. Спестява време, спестява гориво, дори тракторът ви отделя по-малко въглерод с изгорелите газове, с което ще сте се включили и в бобата с глобалното затопляне.

Но не проблемите на планетата подтикват редица държави да толерират генномодифицираните храни, а ниската им себестойност. Те са вече толкова широко разпространени, че доставчиците в Европейския съюз трудно могат да осигурят търсените количества немодифицирана соя или царевица.

"В днешно време човек трябва да плаща 10-15% повече за немодифицирано зърно, ако въобще може да намери такова", казва Рос Корвс, водещ икономист във Великобритания. Според главния научен консултант на правителството на Острова сър Дейвид Кинг единствено генномодифицираните храни са способни да решат световната криза с продоволствията.

През 2007 г. в глобален мащаб вече има 114 милиона хектара, засети с лабораторно променени растения, сочи Международната служба за приложение на агробиотехнически достижения. Експертите вещаят, че през следващите 8 години 20% от обработваемата земя на планетата вече ще е с генномодифицирани култури.

В момента съвременната технология се прилага главно по отношение на соята, царевицата, памука и рапицата. Техните семена са обработени така, че са устойчиви на хербициди и насекоми. Засега променените гени не водят до увеличаване на добива. Учените са се съсредоточили в разработки на растения от т. нар. второ поколение - които да получат по-голяма устойчивост при суша и наводнение, при топлина и студ, при соленост и киселинност. Една от най-големите цели е да се ограничи използването на вода за напояване, защото нужната за всеки течност също е на изчерпване.

Според най-оптимистичние прогнози първите сортове царевица, устойчви на суша, може да бъдат включени в производството през 2012 г.

Компанията „Монсанто" в момента разработва сортове, използващи азота по-ефективно, тъй като азотните торове представляват едни от най-големите разходи на фермерите. За такива вещества само в САЩ годишно се харчат близо 3 млрд. долара, като половината азот не се усвоява от растението. Вместо това той се отделя в атмосферата под формата на азотен оксид, един от газовете, които допринасят най-много за увеличаването на парниковия ефект.

Друга фирма - „Сингента", в момента разработва специален сорт царевица за добив на горива, която да произвежда завишени количества от ензима алфа амилаза, който е една от най-важните съставки при производството на биоетанол.

Все още светът се отнася скептично единствено към млякото и месото на клонирани животни, както и към генномодифицираната пшеница, защото от нея се прави хляб, който се консумира директно от човека. Американската служба по храните и лекарствата отдавна е съобщила, че след 10 години изследвания категорично може да заяви, че животните с променен ген и техните продукти спокойно могат да бъдат консумирани от хора. Все още обаче единствените клонирани животни на пазара в САЩ се отглеждат не за храна, а за забавление. Става дума за т. нар. светещи риби-зебри. С прибавяне на гени те светят в червено, зелено или оранжево. Дори те обаче са забранени в Европа и в щата Калифорния.

Дали обаче Европейският съюз ще либерализира режима си за производство на генно-модифицирани растителни култури? Вероятно Европейската комисия ще бъде принудена да го направи. Така фермерите поне да получат правото на избор какво да сеят.

Какво е разрешено в Европа?

Единственото генномодифицирано растение, което може да се отглежда с търговски нужди в Европейския съюз, е царевицата, резистентна към инсекти. Биотехнолози са извлекли ген от микроба Бацилус турингиенсис, който впоследствие е вкаран в генетичната формула на царевицата. Така растението произвежда токсин, който убива различни вредители като царевичния стъблопробивач. Генномодифицираната царевица се отглежда в Испания (около 75 000 ха) и доста по-ограничено във Франция, Германия, Словакия, Чешката република, Румъния и Португалия. Въпреки това европейските площи с генномодифицирани култури представляват едва 0,1% от всички терени с такива растения в света.

По мярка 112 - „Създаване на стопанства на млади фермери" стопаните могат да кандидатстват с проекти за  създаване на земеделски стопанства или поемането на вече съществуващи стопанства и за процеса на модернизирането им.  Кандидатите представят бизнес план, в който са описани дейностите, инвестициите и целите, необходими за развитието на земеделското стопанство. Те могат да бъдат свързани с увеличаване обработваемата площ на земеделското стопанство, увеличаване броя на животните в стопанството, създаване, презасаждане и възстановяване на трайни насаждения, ягодоплодни и винени лозя.. Дейностите могат да са насочени и за подобряване на сградния фонд, чрез извършване на строителство, реконструкция или ремонт на сгради, закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство, както и преминаване към биологично производство.Максималната помощ по мярката е 25 000 евро, като тя се изплаща на два етапа. Първото плащане е в размер на левовата равностойност на 12 500 евро. То става след одобрение на заявлението за подпомагане. Второто плащане се извършва след проверка на изпълнението на бизнес плана на младия фермер, но не по-рано от края на третата година от сключване на договора между младия фермер и РА, като за всяка цяла икономическа единица увеличение спрямо първоначалното състояние на земеделското стопанството се изплаща левовата равностойност на 2 500 евро.За подпомагане по мярката могат да кандидатстват физически лица или еднолични търговци, които са на възраст от 18 години до 40 години. Те трябва да са регистрирани са като земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 1999 г., но не по-рано от 14 месеца от датата на кандидатстване. В случай, че са подавали заявление за единно плащане на площ, то е било подадено не по-рано от 14 месеца от датата на кандидатстване. Кандидатите трябва да имат съответните професионални умения и познания в областта на селското стопанство. Изисква се завършено образование или минимум 150 часов курс на обучение, който може да се премине по мярка "Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания" от ПРСР. В случай, че нямат такова образование, кандидатите могат да бъдат одобрени, при условие че го придобият за период до три години от одобрението на проекта. Те трябва да имат постоянен и настоящ адрес в общината или в една от общините, където извършват подпомаганата дейност, или в община съседна на някоя от тях. Общият икономически размер на земеделското им стопанството трябва да е не по-малко от 2 икономически единици. Те не трябва да са одобрявани за финансиране по мярка „Подкрепа за полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" от ПРСР, както и не трябва да са  получили финансова помощ по мерки 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", 122 "Подобряване икономическата стойност на горите", 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" от ПРСР. Важно е да се знае, че ако за подпомагане кандидатстват двама съпрузи, всеки, от който отговаря на изискванията, финансова помощ може да получи само единият от тях.

Ползвателите на помощ по мярката трябва да представят бизнес план, който трябва да покаже, че най-малко 3 000 евро ще бъдат инвестирани в стопанството и че икономическия размер на земеделското стопанство ще се увеличи с минимум 3 икономически единици до изпълнението на проекта. В случай, че ползвателят не изпълни заложеното в бизнес плана, той възстановява цялата получена вече сума при първото плащане и става недопустим за второ плащане.

По мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства" ще се подпомагат проекти, чрез които се подобрява цялостната дейност на земеделските стопанства като се модернизира производството, въвеждат се нови процеси и технологии, подобрява се опазването на околната среда и се спазват стандартите на Общността .

За проекти по мярката са приложими следните специални условия:

§         При инвестиции за производство на краве мляко, след изпълнение на проекта е необходимо да се осигурят квоти, които съответстват на капацитета на изградената кравеферма.

§         Капацитетът на техниката и оборудването за обработка на почвата и прибиране на реколтата, трябва да бъдат в съответствие с размера на обработваната земя, регистрирана в ИСАК.§         Проектите, свързани с разширяване капацитета или потреблението на вода трябва да бъдат съгласувани с Регионалните басейнови дирекции на МОСВ.§         Проекти за производството на био-енергия и за създаване или презасаждане на трайни насаждения, използвани за производство на био-енергия, трябва да включват предпроектни проучвания, включително и за въздействието на инвестицията върху околната среда. §         Мярката е отворена за всички земеделски сектори, с изключение на тютюн, риба и рибни продукти, аквакултури и зехтин.  Допустими за подпомагане по мярката са земеделски производители, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите и Закона за вероизповеданията, както и признати организации на производителите. Кандидатите трябва да отговарят на определени условия. Първото от тях е да са регистрирани като земеделски производители, съгласно Наредба № 3 от 1999 г.или да бъдат признати като организация на производителите. Икономическият размер на стопанството на земеделския производител трябва да бъде поне 1 икономическа единица, да обработват най-малко 0,5 ха земя за трайни насаждения или 1 ха за всички останали. Това изискване на се отнася за одобрените по мярка 141 Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране.  Юридическите лица трябва да са получили минимум 50% от общия дохода за предходната година от земеделски дейности, преработка на земеделска продукция и/или услуги директно свързани със земеделски дейности. Признатите организации на производители могат да кандидатстват само за инвестиции, които са от полза за цялата организация и са свързани с основните земеделски дейности на нейните членове.

Подкрепата по мярката ще бъде предоставяна за строителство, обновяване или закупуване на сгради, използвани за земеделското производство,  покупка на машини, съоръжения и оборудване, създаване на трайни насаждения, с изключение на винени лозя, закупуване на специализирани земеделски транспортни средства, инвестиции за напоително - отводнителни съоръжения и др. Допуска се подпомагане и за дейности като подготовка за сертификация по НАССР, въвеждане на Добри производствени практики (ДПП) в земеделските стопанства, закупуване на ноу-хау и софтуер.

Субсидията за одобрените проекти до 31.12.2009г. е 65% от инвестицията за млади фермери в необлагодетелствани райони и 60% за другите земеделски производители в необлагодетелствани райони. В обхвата на местата по Натура 2000, младите фермери ще получават подпомагане в рамките на 60% от общите допустими разходи и 55% в другите райони. Всички останали земеделски стопани ще получават 50% от направената инвестиция.

За одобрените проекти след 01.01.2010 г. общият размер на помощта за младите фермери и другите земеделски производители от необлагодетелстваните райони ще бъде намален с 5%, с изключение на подпомагането за стопаните в общия случай, които ще получават 40% от направените инвестиции.

Минимумът на общите допустими разходи е  3 500 евро на проект, а максимумът  за целия период на прилагане на Програмата - до 2013г е до 1 500 000 евро на кандидат.

Източник: ДФЗ