Всеки елемент в японските градини - мостчета, скали, фенери, кладенци - не е поставен случайно, а има свое символистично значение, което изпъква мигновено пред осведомения поглед на японците.

Японците изпитват особено възхищение към каскадите, които са преобладаващ елемент в техния пейзаж. Езерата и блатата поради тяхното извънредно важно значение в японската градина са били в продължение на векове основна грижа на паркостроителите.

Когато не разполагат с вода, японците изявяват присъствието и с оригинални инверсии. Градинските езера се разнообразяват с острови, които са с различни форми и аспекти, както например формата наподобяваща костенурка.
Предполага се, че тази костенурка се намира в самия океан и за това, островът не се свързва с мостчета. Мостчетата са изработени от най-разнообразни материали. Те могат да бъдат каменни, дървени, от бамбук, могат да бъдат прави и дъгообразни. Естествените скали с разнообразни размери и форми имат важно значение за композицията на японската градина. Японците често ги докарват от много далеч. Тези, които идват от планините, се разполагат по такъв начин, че да представляват пропасти. Тези, които са взети от крайбрежията се разполагат край езерата. Скалите могат да бъдат според японците мъжки и женски. Всеки камък има свое име: Камък на пазача или дежурен камък, камък наблюдател, камък на обожаването и камък на двете божества.

Японските градини се характеризират с каменните пътеки (японските стъпки). Японските стъпки са образувани от каменни плочи с неправилни форми, с цел да ни задължават да навлизаме в градината крачка по крачка, за да можем по този начин да я разкриваме постепенно.

От всички дървесни видове японците имат особени предпочитания към иглолистните. Нито един пейзаж не се е считал за завършен без присъствието на бор или кипарис, символ на мъжество и дълъг живот. А за да чуват музиката на дъждовните капки, които падат и шумолят по листата на дърветата, японците засаждали непосредствено до жилището си бананови дръвчета. При създаването на групи от дръвчета се следяло те никога да не забулват луната. Освен това се държало сметка за проветряването на градината.

Кладенците в японската градина се срещат най-често в "градините за чай". Каменните и дървените фенери осветяват "градините за чай", запалени или угаснали, те символизират светлината, която разпръсква мрака.

В японската градина обикновено се влиза през двукрила врата. Понякога леки декоративни огради разделят градината на по-малки дворове, за да не се наруши основното и предназначение - да бъде убежище на спокойствие, място, където духът може да почива и душата да се обогатява.

За японците градината е микрокосмосът на света. Тяхната впечатляваща градинска традиция води началото си от древните философии и религии и перфектно изразява ориенталския афинитет към природата. Тези типични градини с тяхната могъща духовна сила са вдъхновявали паркоустроителите по целия свят. В японските градини има разбиране, че градината и създадените ландшафти освен естетическото си въздействие имат и друго предназначение. През вековете японците смятали, че религията е тясно свързана с изкуствата, едно от които е Garden design. Вярването, че природните обекти са местообитания (домове) на духове, започнало от шинто, местната религия на Япония, а резултатът е изключителната почит на японците към природата. Будизмът се опитва да създаде рай на Земята като пример какво би могло да се получи чрез религиозното старание. Този рай първо бил изобразен в картини, а след това и в градините. Впоследствие дзен будизмът вдъхновява хората да творят градини за медитация или за показване на специфичната дзен концепция. Всъщност дизайнерите на градини били предимно свещеници или монаси, за които градината била мярка за тяхната духовна извисеност. Разглеждайки тази историческа връзка с религията, не е чудно, че японската градина може да предизвика дълбок “резонанс”. При проектирането на японска градина е важно да се разберат основните принципи при създаването й. Това става забележимо с развието на градината през вековете. Много от тези принципи са положени като правила в книгата The Sakuteiki или Книга за градината, заслуга на Tachibana – no – Toshitsuna през XI век. Тази книга ръководи паркоустроителите и до днес. Отворените й думи полагат важни насоки в създаването на японската градина: според вида на терена и в зависимост от разположението на водния ландшафт трябва да се проектира всяка част от градината, така както природата би пресъздала себе си във всеки от елементите; да се учат примерите за работа на старите майстори в съчетание със собствения стил и вкус; да се мисли за познати красиви места на Земята и чрез създаване на свое собствено такова място, отговарящо най-добре на същността ти да се създаде градина с настроение и хармония. Най-древните градини в Япония са от периода 593-710 г. Основа за създаването им се счита 794 г., когато японската столица от Наро е преместена в Киото. Японските градини се характеризират с изящните детайли. Съществените елементи в една японска градина При композиционното решение основният елемент, който се използва, са камъните. Майсторите и теоретиците на градинско-парковото изкуство са разграничавали камъните: езерни и речни, разделящи поток, камъни-пътечки, лежащи камъни. Те са почитани от древни времена. Японците винаги са отдавали важно значение на камъните и разположението им градината. Hideyoshi - японски владетел от XVI век, мислел толкова много за известния камък на Fujito, че дори го преместил в градината си, декорирал го с коприна и цветя и го озвучил с музика от флейти и барабани. Непроменящата се природа на камъка преминава представите за краткотрайността на живота. Избирането на камъните за градината изисква много грижа и чувство. Най-предпочитаните камъни са стари и променени от времето, обрасли с мъхове и лишеи. Кръглите или квадратни камъни не са съвсем подходящи, както и различните дялани или обработени камъни. Японците предпочитат убитите цветове, но също и ярките акценти, разположени на правилното място. Избирането на индивидуалните камъни не е лесно, от изключително значение е да се огледа и прецени всеки камък, а не да се поръчва на килограм. Разположението на камъните е така, че да се виждат от възможно най-много страни. Преди да се изберат камъни, е хубаво да се наблюдават камъните в природата и тяхното разположение в земята. Задължително е една трета от камъка да е закопан в почвата. Старите книги за парковото изкуство класифицират камъните според тяхната форма – висок вертикален, нисък вертикален, извит надолу, с форма на арка. Дадени са и примери за групи от по два, три и пет добре балансирани камъка. Изборът на камъни трябва да бъде съобразен и с тематиката и композицията на самата градина. Например ръбати и заострени камъни са за предпочитане при високите планини, а не за по-меките долини, при които се използват по-меки форми. Водата е друг основен елемент в японската природа. В планините има много езерца, водопади, потоци, а в равнините широко разливащи се реки. Като островитяни японците отдават голяма почит на океана. В чайната градина водата винаги служи за миене и пречистване. Разположена е във водни легенчета, пълнени от бамбукови тръбички. Друга основна част от градината са водопадите. Въпреки успокояващото въздействие на водата, шумът от водопадите може да е доста обезпокояващ, затова те не се разполагат в близост до спалните помещения или местата за медитация. В природата има доста различни по форма и размери водопади и това се  е отразило и в японската градина. Видове – единичен, на две стъпала, три стъпала, гладък (равен), неравен (грапав, променлив). Всеки вид водопад има различен звук и ефект в градината. Например водата, падаща директно в дълбок вир, звучи различно от тази, която се разбива върху каменисто дъно. Камъните при водопадите имат специфично значение. Страничните камъни придават стабилност на водопада. Суха вода – има няколко причини, за да се предпочита изкуствената вода. Първо, философски погледнато, сухата река е абстрактно идеализирана в дзен културата, второ, истинската река е по-трудна за овладяване и използването й е по-скъпо. Комбинацията от двете води е често срещана. За създаването на сухи реки се използват чакъл, речни камъни или пясък. Ивиците от пясък и чакъл са еквивалент на пространствата, толкова важни за създаването на градината, а именно мистериозните елементи са тези, които позволяват на мисълта да странства. Използвайки дървени гребла, японците оформят сухата вода по различен начин, водовъртежи, гребенчета, вълнички за посочване посоката на движение на водата. Поради това, че по-ситните чакъл и пясък не са особено издръжливи на природните условия, трябва да се вземат мерки срещу отмиването им или отнасянето им от вятъра. В зависимост от вида на движение и дълбочината на водата, която символизира, се избира различният цвят на използвания материал. Мостове – придават чувство на стабилност в градината. Използват се и като акцент или фокус в композиционното решение на парковата площ и дават различни гледни точки. Философското значение на тези елементи е преминаването от едно абстрактно пространство към друго. Видове – от дървени трупи, зачимен мост, каменен, единичен или двоен.   Основните видове градини са четири и идват от формите на стила – скална градина, водна градина, градина на литераторите и градина на чая. Интерес предизвиква чайната градина - с ограничени размери и задължителен елемент навес или павилион за чаената церемония, изграждат се още кладенец, каменен басейн и фенер. Основното предназначение на тази градина е да предразполага за съсредоточаване и самовглъбяване. Между къщата и павилионите за чай са разположени големи градини с гъста растителност, тъй че чаената церемония да бъде изолирана от светския живот. Декоративните растения, които използват японските паркоустроители, са иглолистни дървета, цъфтящи дървета – декоративни вишни и череши, заради ефекта им по време на пролетния цъфтеж, клек и др. Цветята се използват ограничено в градините. В японската градина разположението на всеки елемент, който се използва при изграждането й, не е случайно. Кладенци и павилиони, фенери, скали, разполагане на мостчета, подредбата на камъните – всички те имат символно значение и положени по определен начин имат определено въздействие върху посетителя. Каскадите са много важни в японското парково изкуство. Съществуват над 10 вида каскади и в много от градинските пейзажи те са преобладаващ композиционен елемент. Начинът на живот и въвеждането на будизма са научили японците да обичат простотата на формите, което непосредствено е въздействало върху устройството на градинско-парковото изкуство в Япония. По традиция паркоустроителят прави дизайна на своето място така, че то да бъде балансирано с всичко, което го заобикаля. За да се постигне това, се използва една древна техника, наричана шакей или “пейзаж на заем”. Ако в близост има хълмове или в далечината се виждат планини, японецът ги включва в изгледа, ако има вода, той изгражда малка каскада, поточе или езерца. Подрежда камъни, прокарва вади, издига умалени хълмчета. Целта на всичко това е една – градината да бъде място за размисъл, наслада, успокоение и достигане на хармония на душата със заобикалящото я.

На въпроса "Какво е японска градина?" някой може да ви отговори "Отпадъците на средновековен строител" - пример за това би била една от най-известните японски градини - каменната градина в Ryoanji в Киото, в която няма цветя, а само 15 скали, разположени сред загладен чакъл.

Журналистът А. А. Джил я описа като "смехотворна, неприложима шега". По-чувствителните наблюдатели виждат нещо напълно различно – "нежно, деликатно аранжиране на скали с различен изискан характер и качество".
 

Други биха настояли, че японската градина е "бунт на цветовете" като тази в храма Heian. Тя се променя с всеки сезон – черешовите дървета, азалиите, ирисите и водните лилии се покриват с цвят едни след други.
Между двете крайности има градини, които възпроизвеждат природата в миниатюри – бонзай. Или градини, които фокусират върху вариации с мъх, камъни или бамбук.
Дори когато японските градини цъфтят, ефектът е доста различен от западната идея за изобилие от различни, цъфтящи едно след друго цветя. Периодът на цъфтеж обикновено е кратък и интензивен, но дори когато свърши, градината запазва своята хубост и вечно спокойствие и така напомня да не забравяме колко преходен и крехък е човешкия живот.
 

Същност на японските градини
 

Няма еднозначно определение за японска градина, нито единствен стил. Хората от западния свят често виждат два от най-характерните елементи – каменните фенери и старателно загладения чакъл, но това далеч не е достатъчно, за да се нарече една градина японска.
 

Композиционна красота
Композицията е важна за всяка градина, но това, което отличава японската градина е красотата, постигната чрез смесване на естествени растения, пясък, вода и камъни. Целта е не просто да се постигне естетически ефект, защото вдъхновението идва от двете основни религии в Япония – шинто и будизъм.
 

Свещено вдъхновение
 

От най-ранни времена японците считат местата, обградени от естествени скали за жилища на боговете. Същото се отнася и за гъсто растящи едно до друго дървета, а водата традиционно се възприема за свято място. Именно в тези древни шинто поверия се крие творческия произход на японското градинарство.
Когато будизмът навлиза в Япония през 6 век, той донася със себе си нови обичаи, които се отразяват и на дизайна на градините. Най-ранният от тях е идеята чрез градини да се пресъздаде будистката представа за рай. През 14 век Дзен будизмът полага началото на една от най-важните традиции на японското градинарство – символичното представяне на цялата вселена на ограничено пространство. За да се постигне този ефект, се използват различни находчиви техники – загладеният пясък или чакъл пресъздават река или океана, скалите – острови или планини, а миниатюрни дървета представят идеята за цяла гора. Градините постигат деликатност на композицията, съизмерима с тази в живописта, те предлагат възможност за продължително и задълбочено съзерцаване – тази идея е доста различна от градинарството в западния свят, което често търси наслада чрез изобилие от цветове.
 

Кръстопът
 

Когато отново се възцарява мир в Япония през късния 16 век след години вътрешни борби, самураите изразяват своята сигурност и непреклонност чрез смел дизайн на своите градини, групирайки големи скали с уникални форми и изумителни цветове и засаждайки около тях екзотични растения. Подобен дизайн често бил отхвърлян от тези, които търсели дълбокото спокойствие на планинска пътека за своите градини за чаени церемонии – то се постига чрез елементи като каменни стъпала, каменни фенери, каменни езерца и малки горички. Въпреки че този по-смирен дизайн често се счита за истинския дух на японските градини, напоследък в Япония все по-често могат да се намерят примери и за по-дръзкия стил, особено в предградията на Токио.
 

Синтез на стилове
 

Продължителният период на просперитет в Япония в началото на 17 век дава началото на нов стил в японското градинарско изкуство – синтез на всички вече съществуващи. Явлението се нарича kaiyu (много удоволствия), при което различни градини се комбинират – често около езеро в центъра и по този начин предлагат на посетителите поразителни смени на пейзажа, докато те се разхождат из градината. Появява се и елементът, който днес се счита за най-важен в японската градина - shakkei ("заимствани" гледки).
Идеята за възпроизвеждане на природата в миниатюри винаги е присъствала в дизайна на градини и това е напълно естествено. Например далечни хълмове на хоризонта и други топографски черти се "заимстват" и интегрират в перспективата на градината. Градина и природа сякаш стават едно, но всъщност съществува елегантна комбинация на двете – при това такава, която единствено най-изкусните дизайнери на градини могат да създадат.
 

Японската градина е вероятно един от най-интригуващите аспекти на японската култура и живот. Тя е интерпретация и идеализирана представа за природата, повлияни от артистичното виждане на нейния създател. Някои елементи накратко:
 

В японските градини туфите мъх създават зрително просвещение.
Японските каменни фенери добавят мистика, традиция и духовност.
Пясъкът, камъните и скалите в дзен градините създават пространство за тишина, размисъл и съзерцание.
Vatsuhashi (японски мост от осем части) осигурява време да се насладим на малките неща в живота, които често и лесно се пренебрегват в забързания ни модерен свят.
 

И накрая ето една притча за майстора на чаената церемония Sen-no-Rikyu от 16 век:
 

Sen-no-Rikyu построил градина и я заградил с висок жив плет, който скривал гледката към морето. Клиентът, за когото я построил, бил недоволен – докато един ден не се навел да измие ръцете си в езерцето. Оттам през една пролука в плета видял морето и се усмихнал. Както майсторът се надявал, клиентът прозрял идеята на дизайна. Защото умът му направил връзка между езерцето и големия океан и по този начин между самия него и безкрайната вселена.

astore.amazon.com/gardener07-20

Първият ни съвет е, по възможност да посетите истински водопад, или поне да издирите снимки на истински водопади. Трябва да си изградите реална представа, как водата се стича върху скалите. Дизайнът на вашия водопад зависи от топографските особености на мястото, което сте избрали, от вида на помпата и дължината на тръбата, която ще използвате,от разстоянието, от което пада водата, както и от формата на езерцето.   Хубаво е да запазите пропорциите на цялото съоръжение.  Често се допуска грешката, да се извозват огромни количества пръст, за да се изгради един фонтан, висок, повече от метър. Ефектът е, че той продобива толкова драматичен вид, че по-скоро заприличва на вулкан, който не е  на мястото си.   Водопадче, високо около 60 см, би предизвикало един съвсем задоволителен ефект, както визуален, така и звуков. Ако изграждате домашния си водопад на нивото на сградата, с нормални размери на басейнчето, количеството пръст, което ви е необходимо, за да струпате около филтъра и да изградите билото на фонтана, е точно толкова, колкото и на пръстта, която е трябвало да изкопаете за езерцето, което е доста удобно.  Ако решите по-нататък да уголемите водопада, бихте могли да добавите още пръст или да струпате големи скaлни блокове, както и други, изглеждащи естествено елементи. Ако работите върху наклонен терен, имате възможност да поставите филтъра над езерцето и така да създадете истинска каскада от миниатюрни водопади.За по-добър визуален ефект, бихте могли да намалите количеството на водата, и така тя ще се тече сякаш по-бавно, но пък водопадът ви ще е по-широк. Ако пък изградите водопада на няколко крачки от езерцето, ще създадете впечатление за по-бързо течение на водата. Препоръчително е да изполвате гумена подложка под езерцето, която да се подава малко над ръба му, за да връща разплискалата се вода обратно. След като сте приключили с копаенето за скалите, и след като сте сигурни, че теренът е равен, подредете камъните един върху друг. Не бързайте, пробвайте различни комбинации, като наблюдавате как  водата се стича по тях.  Когато смятате, че фонтанът е окончателно изграден, използвайте черна пяна, за да оформите релефа, така че водата да се стича по камъните, а не под тях.  Въпреки че изграждането на фонтан изисква доста въображение и търпение, това занимание доставя изключително удоволствие. Ако отделите малко време да експериментирате, бихте могли да постигнете по-добър ефект при крайния резултат. Така че, направете го! Скоро ще оцените вашия домашен водопад за най-релаксиращото и приятно място в градината ви.

Една водна градина не може без басейн 
Започнете инсталацията на предварително готовата подплата като скицирате формата на басейна с гъвкав воден маркуч, спрей или въже. Изкопайте нужната дълбочина в зависимост от височината на басейна като внимавате дъното на дупката да е възможно най-гладко за да може басейна да бъде равен. Изравнете ръбовете, като с помощта на нивелир измерите от 2 или 3 различни ъгъла. Басейн който не е изравнен изглежда объркващо и се препълва, а излишната вода се изхвърля и го замърсява по края.
Вече сте готови да пълните. Най-малките басейни и подплати побират около 240 литра. Един 12 на 15 м басейн издържа около 1200 литра. Ако сте направили всичко правилно от тук нататък единствено ще е нужно да източвате и пълните в началото на всеки сезон.
Въвеждането на растения и риби към водната градина може да се прави малко по-малко всеки сезон. Избегнете изкушението да отгледате повече растения и риби отколкото може да издържи басейна. Нужно е да създадете един екологичен баланс между рибите, растителния живот, насекомите и алгите. Този екологичен баланс ще пази чист басейна ви. Половината от повърхността на басейна ви трябва да бъде покрита с растителен живот. Това ще позволи да виждате рибите как плуват под повърхността. Ограничете броят на рибите на не повече от 12 на всеки метър.
Може да засадите водни лилии, маруля и зюмбюли. Те са много атрактивни когато цъфнат. Водните лилии е нужно да бъдат засадени в съдове, разположени на дъното. Лилиите са подходящи за големи водни градини и летни басейни. Мучурищните и крайбрежни растения включват в себе си следните издръжливи видове: троскот, стърнище, котешка опашка, жълто водно око, златен клуб и папагалско перото. Те прокарват корени под водата или в плитчините по ръбовете на басейна и растат нагоре, като излагат своите красиви цветове към небето.
Златната рибка както и други видове красиво-опашати рибки(koi) след като биват настанени живеят изненадващо добре. Преди да добавите рибите тествайте водата за хлорен диоксид и амоняк, които могат да се изчистят с химикали от магазините за животни. Позволете на рибките ви да се настроят към промените във температурата като ги поставите първо в торбичка и заедно с нея ги занесете за няколко часа във водата. Най-доброто време да направите тази процедура е когато температурата вън е загряла басейна. Може да загубите няколко рибки затова като начало не е добре да се харчат много пари в тази област. Рибите ще търсят насекоми и растителност, но също така е хубаво понякога да ги храните с храна за риби. Избягвайте да ги храните през есента – рибите няма да храносмилат добре храната в студена вода. Те могат да бъдат оставени в басейна и през зимата. Това обаче не е желателно ако в басейна има лед. В такъв случай можете да поставите малък нагревател, което ще го предпази от замръзване.
Когато стане много студено може да прехвърлите рибките си в отделен аквариум. За целта напълнете аквариума със студена вода и поставете малко лед за да може рибките да избегнат шока от внезапната смяна на температурата. Предварително проверете температурата преди да преместите рибките в аквариума. Тази процедура е подходяща за края на есента.
Използвайте въображение при украсата на басейна. Обикновено ниско растящите растения се засаждат на ръба на басейна и в обграждащите го скали за да прикрият ръбовете на подплатата. Теменужки, петунии, гергини и дори малки храсти могат да се разпространят на няколко крачки. Докато сте на този етап можете да изберете следните растения: Scabiosa columbaria(в мъгляво лилаво и пеперудено синьо), орлови нокти и конски босилек. Те ще привлекат жужащите птички и пеперудки към вашата водна градина.
Готови сте? Имате нужда и от една удобна пейка и няколко стола за да наблюдавате творението си. Отпуснете се и се наслаждавайте на вашата вода градина.