НАРЕДБА № 9 ОТ 3 АПРИЛ 2008 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ПО МЯРКА "СЪЗДАВАНЕ НА СТОПАНСТВА НА МЛАДИ ФЕРМЕРИ" ПО ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ЗА ПЕРИОДА 2007 - 2013 Г. Издадена от Министерството на земеделието и продоволствието
Обн. ДВ. бр.42 от 25 Април 2008г., изм. ДВ. бр.107 от 16 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.9 от 3 Февруари 2009г. Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

 

Чл. 2. Подпомагат се проекти на млади фермери, които допринасят за постигане на целите на мярката, а именно:

1. улесняване и подпомагане процеса на създаването на земеделски стопанства или поемането на вече съществуващи стопанства;

2. подпомагане процеса на модернизиране на земеделските стопанства и достигането на съответствие с изискванията за безопасност на труда, опазване компонентите на околната среда, хигиена и хуманно отношение към животните.

 

Глава втора.
УСЛОВИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВА ПОМОЩ Раздел I.
Обхват на дейностите Чл. 3. (1) Помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане.

(2) Допустимите дейности, инвестиции и цели по ал. 1 са следните:

1. увеличаване икономическия размер на земеделското стопанство минимум с 3 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана;

2. увеличаване обработваемата земеделска площ на земеделското стопанство;

3. (изм. и доп. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) създаване, презасаждане и възстановяване на трайни насаждения, ягодоплодни и лозя, включително винени;

4. подобряване на сградния фонд чрез извършване на строителство, реконструкция и/или ремонт на сгради, пряко свързани с дейността на стопанството;

5. подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство;

6. увеличаване броя на животните в стопанството;

7. придобиване на професионална квалификация в областта на земеделието;

8. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) достигане на съответствие със стандартите на Общността по отношение изискванията за безопасност на труда, опазване компонентите на околната среда, фитосанитарните, ветеринарно-санитарните изисквания, хигиена и хуманно отношение към животните;

9. завършване на курс, включващ обучение по основните проблеми по опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор или участие в информационна дейност относно тези проблеми;

10. преминаване към биологично производство.

(3) Създаването на стопанства за производство на тютюн не е допустимо за подпомагане по мярката.

(4) Условието по ал. 3 се счита за изпълнено, когато младият фермер в продължение на 5 години след сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2 не отглежда тютюн.

 

Раздел II.
Финансови условия Чл. 4. Финансова помощ се предоставя в рамките на наличните средства по ПРСР.

 

Чл. 5. Общият размер на финансовата помощ за един кандидат е не повече от левовата равностойност на 25 000 евро.

 

Чл. 6. Изплащането на помощта се извършва на два етапа, както следва:

1. първо плащане в размер на левовата равностойност на 12 500 евро - след одобрение на заявлението за подпомагане;

2. второ плащане в размер на левовата равностойност на 2500 евро за всяка цяла икономическа единица увеличение спрямо първоначалното състояние на земеделското стопанство след проверка за изпълнението на бизнес плана на младия фермер - след края на третата или четвъртата година или в края на петата година от датата на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2.

 

Чл. 7. (1) Срокът за изпълнение на бизнес плана до проверката по чл. 6, т. 2 се определя в договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2 в съответствие със заложения от кандидата в бизнес плана период за проверка.

(2) При определяне на икономическия размер на земеделското стопанство на младия фермер по чл. 6, т. 2 се включват животните в съответните категории съгласно допълнителен опис, заверен от официален ветеринарен лекар най-много до един месец преди подаване на заявката за второ плащане и/или земята, за която е представен документ за собственост и/или договор за аренда/наем.

(3) Договорът за аренда/наем по ал. 2 трябва да е с минимален срок 3 години считано от датата на подаване на заявката за плащането по чл. 6, т. 2.

(4) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) Когато към датата на подаване на заявката за второ плащане ползвателят на помощта е женен/омъжена и съпругът/съпругата са му били съпруг/съпруга и към датата на подаването на заявлението за подпомагане, то при определяне на икономическия размер на земеделското стопанство на младия фермер по чл. 6, т. 2 не се включват:

1. животните, които са прехвърлени от съпруга/съпругата, вкл. от едноличен търговец, на когото той/тя е собственик, и/или

2. земята, която към датата на подаване на заявлението за подпомагане е била собственост на кандидата и/или на съпруга/ съпругата, включително на едноличен търговец, на когото той/тя е собственик, и която не е била включена при първоначалното изчисляване на икономическия размер на стопанството.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) В случай че младият фермер е производител на краве мляко, при определяне на икономическия размер на земеделското стопанство по чл. 6, т. 2 е необходимо да е представено удостоверение за индивидуална млечна квота.

 

Чл. 8. (1) Ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2 в случаите, когато:

1. всички инвестиции, основните дейности и цели не са изпълнени до включения в договора по чл. 21, ал. 2 срок;

2. икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 3 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана;

3. не е покрил изискванията за професионални умения и познания по чл. 9, ал. 1, т. 6 в рамките на 36 месеца от датата на сключване на договора с Разплащателната агенция (РА);

4. по-малко от левовата равностойност на 3000 евро са инвестирани за дейностите по чл. 14, ал. 2;

5. до 36 месеца от създаването на земеделското стопанство не е постигнал съответствие със съществуващите стандарти на Общността, свързани с фитосанитарните изисквания, хуманното отношение към животните, ветеринарните изисквания, безопасността на храните и фуражите, опазването компонентите на околната среда, хигиената и безопасните условия на труд;

6. не е подал заявка за второ плащане в срока по чл. 24, ал. 2 или 3;

7. не е завършил курс, включващ обучение по основните проблеми по опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор, или не е участвал в информационна дейност относно тези проблеми;

8. не изпълнява условията по чл. 29, ал. 3 и 4 и чл. 30, т. 2, 3 и 4;

9. не изпълнява изискването по чл. 3, ал. 3.

(2) При изчисляване на стойността на инвестициите по ал. 1, т. 4 се приспадат:

1. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) субсидии, одобрени за подпомагане и/или получени за същата инвестиция по други мерки от ПРСР и/или по други програми, финансирани от европейския и националния бюджет;

2. изплатените средства над данъчната оценка към датата на закупуване на земята и/или сградите;

3. разходи за данък върху добавената стойност, с изключение на случаите на невъзстановим данък върху добавената стойност, съгласно ЗДДС;

4. разходи, извършени преди подаване на заявлението за подпомагане;

5. разходи за принос "в натура";

6. разходи за плащания, които не са извършени по банков път;

7. (нова - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) разходи за закупуване на земя, животни, сгради и други движими и недвижими дълготрайни материални активи от съпруг/съпруга и/или от роднини по права линия - без ограничения, и от роднини по сватовство от първа степен.

(3) При неизпълнение на договорни задължения младият фермер не възстановява сумата, получена по чл. 6, т. 1 в случай на форсмажорни обстоятелства, но е недопустим за второ плащане по чл. 6, т. 2.

(4) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) Ползвателят или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи.

 

Раздел III.
Изисквания към кандидатите Чл. 9. (1) Допустими за финансиране са кандидати, отговарящи на следните условия:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) физически лица или еднолични търговци, които не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане са регистрирани за първи път като земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (ДВ, бр. 10 от 1999 г.) (Наредба № 3 от 1999 г.);

2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) са на възраст от 18 навършени до 40 ненавършени години към датата на подаване на заявлението за подпомагане;

3. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане са започнали да отглеждат животни в собствен/нает животновъден обект и/или да стопанисват земя с цел производството на земеделска и животинска продукция;

4. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане са подавали заявление по схемата за единно плащане на площ и/или необлагодетелствани райони, в случай че са подавали такова;

5. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане са започнали да се осигуряват като земеделски производители, в случай че се осигуряват като такива;

6. имат съответните професионални умения и познания, а именно:

а) средно образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина или средно икономическо образование със земеделска насоченост и/или

б) висше образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина или висше икономическо образование със земеделска насоченост и/или

в) завършен курс от минимум 150 часа в областта на селското стопанство и/или по мярка "Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания" от ПРСР;

7. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) физическите лица и собствениците на еднолични търговци имат постоянен и настоящ адрес в общината или в една от общините, където извършват подпомаганата дейност, или в община, съседна на някоя от тях;

8. общият икономически размер на земеделското стопанството е не по-малко от 2 икономически единици;

9. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) са собственици и/или наематели и/или арендатори на земята, която участва при изчисляване на минималния икономически размер на стопанството, изискван по т. 8; договорите за аренда или наем трябва да са с минимален срок 5 години, като е допустимо не повече от 14 месеца от срока да е изтекъл към датата на подаване на заявлението за подпомагане;

10. не са одобрени за финансиране по реда на тази наредба или по мярка "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" от ПРСР;

11. не са получили финансова помощ, включително авансово или междинно плащане по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" и/или мярка 122 "Подобряване икономическата стойност на горите", и/или мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" от ПРСР;

12. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) са собственици и/или наематели на животновъдните сгради и помещения, използвани в животновъдната дейност, в случай че развиват и/или ще развиват такава; срокът на сключените договори за наем трябва да покрива минималния срок, за който животновъдните сгради и помещения ще бъдат използвани за земеделските производствени цели съгласно бизнес плана, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане;

13. едноличните търговци са вписани в търговския регистър към Агенцията по вписванията.

(2) Лицата по ал. 1 се подпомагат, при условие че:

1. нямат изискуеми задължения към ДФ "Земеделие";

2. не са в открито производство за обявяване в несъстоятелност или не са обявени в несъстоятелност;

3. не са в производство по ликвидация;

4. нямат изискуеми публични задължения към държавата.

(3) Изискванията по ал. 2, т. 2 и 3 се отнасят за еднолични търговци.

(4) При условие че кандидатът не отговаря на изискванията за професионални умения и познания по ал. 1, т. 6, той може да бъде одобрен за подпомагане, в случай че се задължи в представения бизнес план да изпълни тези изисквания в 3-годишен период от сключването на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2.

(5) Изискванията по ал. 1 за едноличните търговци се отнасят и за техните собственици - физически лица.

(6) Изискванията по ал. 1 за физически лица се отнасят и за едноличните търговци, на които са или са били собственици.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) Изискванията по ал. 1, т. 10 се отнасят и за съпруга/съпругата на кандидата, включително и за едноличните търговци, на които са или са били собственици.

 

Чл. 10. Не се предоставя финансова помощ на кандидати, чието стопанство е съсобствено с друго лице, с изключение на случаите на съпружеска имуществена общност.

 

Чл. 11. В случай че ползвателят на помощта има трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно, той се задължава до три месеца от датата на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2 да прекрати тези взаимоотношения или да ги ограничи до 4 часа дневно.

 

Раздел IV.
Изисквания към проектите Чл. 12. Дейностите по проекта се осъществят на територията на Република България.

 

Чл. 13. (1) Кандидатите представят бизнес план по образец съгласно приложение № 1 за развитие на стопанството за най-малко 5-годишен период.

(2) Информация в бизнес плана и поемане на задължение за придобиване на необходимите професионални умения и познания, с изключение на базовото обучение по основните проблеми по опазване компонентите на околната среда в земеделието, не се изисква, в случай че кандидатът отговаря на изискванията по чл. 9, ал. 1, т. 6.

(3) Информация в бизнес плана относно специфични дейности и инвестиции за постигане на съответствие със съществуващите стандарти на Общността не по-късно от 36 месеца от датата на създаването на стопанството не се изисква, в случай че земеделското стопанство на кандидата отговаря на стандартите на Общността по отношение на ветеринарните и фитосанитарните изисквания, хуманното отношение към животните, опазването компонентите на околната среда, хигиената, сигурността и безопасните условията на труд.

 

Чл. 14. (1) Бизнес планът трябва да показва увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство с най-малко 3 икономически единици към избрания период за проверка на изпълнението на бизнес плана.

(2) Бизнес планът трябва да показва, че най-малко левовата равностойност на 3000 евро ще бъде инвестирана към избрания период за проверка на изпълнението му за една или повече от описаните по-долу дейности за нуждите на земеделското стопанство:

1. закупуване на движими дълготрайни материални активи (машини, съоръжения, оборудване или специализирани транспортни средства);

2. закупуване, строителство, модернизиране на недвижими дълготрайни материални активи;

3. закупуване на селскостопански животни;

4. закупуване на земя за земеделска дейност;

5. (изм. и доп. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) създаване, презасаждане и възстановяване на трайни насаждения включително:

а) (нова - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) многогодишни етеричномаслени и/или лечебни растения;

б) (нова - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) многогодишни цветя;

в) (нова - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) ягодоплодни;

г) (нова - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) лозя (вкл. винени);

д) (нова - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) медоносни дървесни видове за производство на мед;

е) (нова - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) други бързо растящи храсти и дървесни видове, използвани за производство на био-енергия.

 

Чл. 14.. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) Данните за засетите/засадените и/или предстоящите за засяване/засаждане култури, попълнени в колона "текуща стопанска година" на анкетните формуляри на представената при кандидатстване анкетна карта трябва да се отнасят за текущата стопанска година спрямо датата на подаване на заявлението за подпомагане.

 

Чл. 14б. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) Не се предоставя финансова помощ, когато кандидатът не спазва заложените в заявлението за подпомагане по чл. 17, ал. 1 крайни срокове, в които е предвидил да засади/засее дадени култури през настоящата стопанска година и не е предварително уведомил РА за промяната на срока и причините, поради които тази промяна се налага.

 

Чл. 14в. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) Когато кандидатът е подавал заявление за подпомагане по схемата за единно плащане на площ и/или за необлагодетелствани райони, се извършва сравнение между заявената по тези схеми площ и заявената такава по тази наредба. Не се предоставя финансова помощ, когато се установи разлика между площите и не е представена писмена обосновка, придружена с мотивирани писмени доказателства за причините, водещи до тази разлика.

 

Глава трета.
РЕД ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ Раздел I.
Общи изисквания към документите и реда за кандидатстване Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) Документите за кандидатстване по чл. 17, ал. 1 и документите по чл. 24, ал. 1 за плащане на финансовата помощ по чл. 6, т. 2 трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да се представят в оригинал, нотариално заверено копие или копие, заверено от кандидата; в случай на представяне на заверени от кандидата копия на документи техните оригинали се осигуряват за преглед от служител на РА;

2. да се подават лично от кандидата;

3. да се представят на български език; в случаите, когато оригиналният документ е изготвен на чужд език, той трябва да бъде придружен с превод на български език, извършен от заклет преводач, а когато документът е официален по смисъла на Гражданския процесуален кодекс, същият трябва да бъде легализиран или с апостил.

 

Чл. 16. (1) Периодите на прием на заявления за подпомагане се определят със заповед на изпълнителния директор на РА.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) При вземане на решение за започване на период на прием на заявления за подпомагане съобщението се публикува най-малко 15 календарни дни преди започването на приема на електронните страници на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и РА и на общодостъпно място в областните разплащателни агенции и областните дирекции "Земеделие".

 

Раздел II.
Процедура за разглеждане на заявления за подпомагане Чл. 17. (1) Кандидатите за финансова помощ подават в Областната разплащателна агенция (ОРА) по постоянен адрес заявление за подпомагане по образец съгласно приложение № 2 и прилагат документи съгласно приложение № 3.

(2) Областната разплащателна агенция извършва преглед на документите и предварителна проверка за допустимост в присъствието на кандидата.

(3) В случай на липса или нередовност на документите по ал. 1 или установена недопустимост на кандидата при извършване на предварителната проверка по ал. 2 ОРА връща документите на кандидата заедно с писмено изложение на липсите и нередовностите.

(4) Всички приети заявления за подпомагане получават уникален идентификационен номер с отбелязани дата, час и минута.

 

Чл. 18. (1) В срок до три месеца от подаване на заявлението за подпомагане РА:

1. извършва административна проверка на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявлението за подпомагане;

2. одобрява или отхвърля заявлението за подпомагане.

(2) В случай на нередовност на документите или непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти по ал. 1, т. 1 РА уведомява с мотивирано писмо кандидата, който в срок до 10 работни дни от уведомяването може да отстрани констатираните нередовности, непълноти или неясноти чрез представяне на допълнителни и/или нови документи, включително документи извън посочените в приложение № 3, които са свързани с извършване на подпомаганата дейност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) Срокът по ал. 1 се удължава в следните случаи:

1. когато е изпратено писмо за отстраняване на нередовности или по даден проект е необходимо становище на други органи или институции, той се удължава със срока за получаване на отговор;

2. със заповед на изпълнителния директор на РА, когато в резултат от дейностите по ал. 1 са събрани документи и/или информация, които създават съмнение за нередност.

 

Чл. 19. Кандидатите, чиито заявления за подпомагане отговарят на целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба, се одобряват по реда на приемането им в ОРА.

 

Чл. 20. (1) Заявлението за подпомагане може да получи отказ за финансиране в случай на:

1. нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти, установени при извършване на проверките по чл. 18, ал. 1, т. 1;

2. несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба;

3. неотстраняване на непълнотите и пропуските в срока по чл. 18, ал. 2;

4. недостатъчен бюджет по мярката.

(2) В случаите по ал. 1 кандидатът има право да кандидатства отново по реда на тази наредба.

 

Чл. 21. (1) Изпълнителният директор на РА се произнася със заповед за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане.

(2) В срок до 15 работни дни от получаване на писмено уведомление за одобрение на проекта кандидатът следва да подпише договор за отпускане на финансовата помощ.

(3) Договорът по ал. 2 урежда правата, задълженията и отговорностите на страните, включително основанията за изискуемост на финансовата помощ.

(4) След изтичане на срока по ал. 2 кандидатът губи право на подпомагане и може да кандидатства отново за финансиране на същата дейност по реда на тази наредба.

 

Чл. 22. В случаите на отказ за финансиране РА писмено уведомява кандидата, като в уведомлението изрично се посочват мотивите за отказ.

 

Глава четвърта.
ИЗПЛАЩАНЕ НА ФИНАНСОВАТА ПОМОЩ И КОНТРОЛ ВЪРХУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОЕКТИТЕ Раздел I.
Изплащане на финансовата помощ Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2009 г., в сила от 27.12.2008 г.) В срок до два месеца от сключване на договора по чл. 21, ал. 2 РА изплаща финансовата помощ по чл. 6, т. 1.

 

Чл. 24. (1) При кандидатстване за второто плащане по чл. 6, т. 2 ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА, в съответната регионална разплащателна агенция (РРА) и прилага документи съгласно приложение № 4.

(2) Заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава не по-късно от един месец след изтичане на срока, определен съгласно чл. 7 ал. 1.

(3) В случаите, когато заявката за второто плащане се подава в края на петата година, тя трябва да бъде подадена в рамките на един месец преди изтичане на срока, определен в чл. 7 ал. 1.

 

Чл. 25. (1) Регионалната разплащателна агенция извършва преглед на документите по чл. 24, ал. 1 в присъствието на ползвателя на помощта.

(2) В случай на липса или нередовност на документите по ал. 1 РРА връща документите на ползвателя на помощта заедно с писмено изложение на липсите и нередовностите.

(3) След отстраняване на констатираните пропуски по ал. 2 ползвателят на помощта има право в рамките на срока по чл. 24, ал. 2 отново да подаде заявка за плащане.

(4) След приемане на документите за плащане ползвателят на помощта получава уникален идентификационен номер на заявката.

 

Чл. 26. (1) В срок до 4 месеца от подаване на заявката за второ плащане по чл. 6, т. 2 РА:

1. извършва административни проверки на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявката за плащане;

2. извършва проверка и анализ за установяване на фактическото съответствие с представените документи;

3. одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ със заповед на изпълнителния директор на РА след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения и реализирания проект;

4. изплаща одобрената финансова помощ.

(2) В случай на нередовност на документите или непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти РА уведомява с мотивирано писмо ползвателя, който в срок до 10 работни дни от уведомяването може да отстрани констатираните нередовности, непълноти или неясноти, чрез представяне на допълнителни и/или нови документи, включително документи извън посочените в приложение № 4, които са свързани с извършване на подпомаганата дейност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) Срокът по ал. 1 се удължава в следните случаи:

1. когато е изпратено писмо за отстраняване на нередовности или по дадена заявка за плащане е необходимо становище на други органи или институции, той се удължава със срока за получаване на отговор;

2. със заповед на изпълнителния директор на РА, когато в резултат от дейностите по ал. 1 са събрани документи и/или информация, които създават съмнение за нередност.

 

Раздел II.
Условия за изпълнение на дейностите по проекта и контрол Чл. 27. Периодът за осъществяване на дейностите по проекта е 5 години считано от датата на подписването на договора за финансова помощ с РА.

 

Чл. 28. (1) Ползвателят на помощта може да подаде искане за промяна на договора в РА не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на договора. Към искането се прилагат доказателствата, необходими за преценката на основателността на искането.

(2) В срока по чл. 27 ползвателят на помощта може да се регистрира като едноличен търговец по Търговския закон, който да стане правоприемник на ползвателя на помощта по тази наредба.

(3) Не се допуска изменение и/или допълнение на договора, което:

1. води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени в тази наредба;

2. води до увеличение на стойността на договорената финансова помощ.

(4) В срок до един месец от подаването на искането за промяна РА писмено уведомява ползвателя на помощта за одобрение или отказ на исканата промяна.

 

Чл. 29. (1) Ползвателят на помощта е длъжен да води всички финансови операции, свързани с подпомаганите дейности, отделно в счетоводната си система или като използва счетоводни сметки с подходящи номера.

(2) Ползвателят на помощта е длъжен да съхранява всички документи, свързани с изпълнението на бизнес плана за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2.

(3) За срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2 ползвателят на помощта е длъжен да има постоянен и настоящ адрес в общината или в една от общините, където извършва подпомаганата дейност, или в община, съседна на някоя от тях.

(4) Ползвателят на помощта е длъжен да няма трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно за срок 5 години след сключване на договора за подпомагане по чл. 21, ал. 2 при спазване на условията по чл. 11.

 

Чл. 30. В срок 3 години от подаване на заявката за второто плащане ползвателят на помощта е длъжен:

1. да съхранява всички оригинални документи, свързани с дейността, които не се изискват в оригинал при подаване на заявлението за подпомагане или заявката за плащане;

2. да не продава или да преотстъпва ползването на дълготрайните материални активи, включени при изчисляване на минималния размер на инвестициите по чл. 14;

3. да не променя мястото на дейността, която се финансира;

4. да не преустановява земеделска дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия за производство.

 

Чл. 31. (1) Ползвателят на помощта е длъжен да предоставя на РА всяка поискана информация за осъществяването на подпомаганата дейност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) Контрол за изпълнение условията по договора, както и на документите, свързани с подпомаганата дейност, може да бъде извършван от представители на РА, МЗХ, Сметната палата, Европейската комисия и Европейската сметна палата и Европейската служба за борба с измамите.

(3) На контрол по ал. 2 подлежат ползватели на помощ, както и техните контрагенти по подпомаганите дейности.

(4) Тези проверки могат да се извършват не по-късно от 3 години от подаване на заявка за второто плащане.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) В случаите, когато МЗХ или Европейската комисия извършва оценяване или наблюдение на ПРСР, ползвателят на помощта поема задължението да осигури на упълномощените от тях лица всякакви документи и информация, които ще подпомогнат оценяването или наблюдението.

(6) Длъжностните лица по ал. 2 и 5 са длъжни да се легитимират пред ползвателите на помощта и да извършват проверки в съответствие с предоставените им правомощия.

 

Чл. 32. (1) В случаите на неизпълнение на задълженията по чл. 29, ал. 1 и 2 и чл. 30, т. 1 РА писмено предупреждава ползвателя на помощта за констатираното неизпълнение и санкциите по ал. 3.

(2) Ползвателят на помощта може да отстрани нередовностите по ал. 1 в едномесечен срок. В случай на отстраняване на нередовностите в срок ползвателят не се санкционира.

(3) В случай на неизпълнение на задълженията в срока по ал. 2 ползвателят на помощта дължи връщане на получената помощ заедно със законната лихва към нея.

 

Чл. 33. (1) В случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

(2) Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече платени суми заедно със законните лихви към тях, когато:

1. ползвателят на помощта е представил декларация с невярно съдържание и/или изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да извлече облага в противоречие с целите на настоящата наредба;

2. ползвателят на помощта е получил или е одобрен за получаване на допълнителна публична финансова помощ за инвестициите по чл. 8, ал. 1, т. 4, финансирани по реда на тази наредба.

 

Глава пета.
ПУБЛИЧНОСТ Чл. 34. (1) (Предишен чл. 34, изм. и доп. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) С цел осигуряване на публичност и прозрачност поне веднъж на три месеца РА публикува на електронната си страница следната информация за всеки одобрен проект по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР 2007 - 2013 г.:

1. име на ползвателя на помощта;

2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) вид на основната земеделска дейност на ползвателя на помощта;

3. общ размер на одобрената финансова помощ по проекта;

4. (отм. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.)

(2) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) С цел осигуряване на публичност и прозрачност най-малко веднъж на 3 месеца РА публикува на електронната си страница следната информация за всеки проект, по който е извършено плащане по Мярка "Създаване на стопанства на млади фермери":

1. лично и фамилно име в случаите, когато ползвателят на помощта е физическо лице;

2. пълното регистрирано наименование в случаите, когато ползвателят на помощта е едноличен търговец;

3. общината, в която ползвателят има постоянен адрес или седалище и адрес на управление за едноличен търговец, както и пощенския код, когато е наличен;

4. общата сума на публично финансиране, отпусната на ползвателя за съответната финансова година, която включва както вноски на общността, така и национални вноски;

5. вид на подпомаганите дейности;

6. валутата, в която тези суми са били получени.

(3) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) Данните на ползвателя могат да бъдат публикувани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, 11.8.2005 г., и Българско специално издание: глава 03, том 80) (Регламент (ЕО) № 1290/2005) и Регламент (ЕО) № 259/2008 на Комисията от 18 март 2008 г. за установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 относно публикуването на информация за получателите на средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 76, 19.03.2008 г.) (Регламент (ЕО) № 259/2008) и могат да бъдат обработени от органите за финансов контрол и от следствените органи на Общностите и на държавите членки с цел защита на финансовите интереси на Общностите.

 

Допълнителни разпоредби
  § 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Проект" е заявление за подпомагане ведно с всички изискуеми документи.

2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) "Млади фермери" са физически лица или еднолични търговци, които отговарят на условията за подпомагане по тази наредба и произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба в един или няколко от следните сектори:

Растениевъдство

1. Зърнено-житни култури.

2. Зърнено-бобови култури.

3. Технически култури.

4. Зеленчукови култури.

5. Етерично-маслени и медицински култури.

6. Медоносни и лечебни трайни насаждения.

7. Овощни видове.

8. Фуражни култури.

9. Лозя.

10. Цветя.

11. Производство на семена и посадъчен материал.

12. Гъби, включително диворастящи видове, специално отглеждани в земеделското стопанство на кандидата с цел продажба.

13. Бързорастящи дървесни видове, използвани като биомаса за производство на биоенергия.

14. Трюфели.

Животновъдство

1. Говеда (крави) - всички видове, включително и за разплод.

2. Биволи (биволици) - всички видове, включително и за разплод.

3. Овце - всички видове, включително и за разплод.

4. Кози - всички видове, включително и за разплод.

5. Свине - всички видове, включително и за разплод.

6. Коне и други еднокопитни - за месо.

7. Зайци.

8. Птици (в т. ч. бройлери, кокошки носачки, пуйки, гъски, щрауси, пъдпъдъци, фазани).

9. Пчелни семейства.

10. Буби.

14. Охлюви.

15. Калифорнийски червей.

3. "Икономически размер на стопанство" е размерът на земеделското стопанство, изразен в икономически единици.

4. "Икономическа единица" представлява коефициент, който се получава, като общата стандартна разлика на стопанството се раздели на левовата равностойност на 1200 евро. Една икономическа единица е равна на левовата равностойност на 1200 евро.

5. "Стандартна разлика" е коефициент, който се изчислява за отделна култура или категория животно и се получава, като от стойността на продукцията в левове от 1 декар и/или 1 животно се извадят част от преките разходи.

6. "Обща стандартна разлика на стопанството" е сумата в левове от стандартните разлики на отглежданите в стопанството култури и/или животни.

7. "Мярка" е съвкупност от дейности, способстващи за прилагане на приоритетите на ПРСР.

8. "Дата на създаване на земеделско стопанство" е най-ранната от датите по чл. 9, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5.

9. "Ползвател" е лице, на което е одобрена и/или изплатена финансова помощ по ПРСР.

10. "Административни проверки" са проверки съгласно условията и разпоредбите на чл. 26 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (ОВ L 368, 23.12.2006 г., и Българско специално издание: глава 03, том 80).

11. "Принос в натура" е предоставяне на земя или недвижим имот, оборудване или суровини, проучване или професионална работа или неплатен доброволен труд, за които не са правени плащания в брой, подкрепени от фактура, или друг еквивалентен на фактура платежен документ.

12. "Земеделски култури" са растения от даден ботанически вид и род, които се отглеждат от човека, за да задоволяват определени негови потребности.

13. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) "Земеделски площи" са обработваемата земя, включително оставена като угар, постоянно затревените площи, трайните насаждения и семейните градини независимо дали се използват за производство на земеделска продукция.

14. "Семейните градини" са земеделски площи, заети с различни култури, и произведената от тях продукция се използва предимно за собствена консумация в домакинството на земеделския стопанин.

15. "Постоянно затревени площи" са естествени ливади, пасища и ниско продуктивни затревени площи, които не са включени в схемата за сеитбооборот и са на разположение през цялата календарна година за косене и/или паша на селскостопански животни.

16. "Земеделска дейност" е производството на земеделски продукти, включително прибиране на реколтата, добив на мляко, отглеждане и развъждане на селскостопански животни за земеделски цели и/или поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.

17. "Земеделски сектор" е секторът, включващ дейностите за производството на земеделски продукти.

18. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) "Уникален идентификационен номер" е регистрационен номер, който се издава на кандидата от служител в РА след извършване на преглед на документите към заявлението за подпомагане и приемане на заявлението.

19. "Авансово плащане" е плащане по смисъла на чл. 56 на Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 368, 23.12.2006 г., и Българско специално издание: глава 03, том 80).

20. "Междинно плащане" е плащане за обособена част от одобрената и извършена инвестиция.

21. "Форсмажорни обстоятелства" са:

а) смърт на ползвателя;

б) продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя;

в) тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота;

г) разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент;

д) (изм. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител;

е) (нова - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова помощ.

22. "ЕО" е Европейската общност.

23. "Публична финансова помощ" е всеки обществен дял във финансирането на дейности, източник на който е бюджетът на държавата, на регионалните или местните власти, на Европейската общност, както и всеки подобен разход. Всеки дял във финансирането на дейности, чийто произход е бюджетът на обществени юридически лица или сдружения на една или повече регионални или местни власти по смисъла на Директива 2004/18/EС на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, 30.04.2004 г., и Българско специално издание: глава 06, том 8), ще се разглежда като обществен дял.

24. (нова - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) "Нередност" е всяко нарушение на общностното право в резултат от действие или бездействие на икономически оператор, което е имало или би имало за резултат ощетяване на общия бюджет на Европейските общности или на бюджетите, управлявани от тях, чрез намаляване или загуба на приходи в резултат на собствени ресурси, събирани от името на ЕО, или посредством извършване на неоправдан разход.

 

§ 2. Икономическият размер на стопанството се изчислява по таблица съгласно приложение № 5.

 

§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) В случай че при определянето на икономическия размер на младия фермер по чл. 6, т. 2 са включени земеделски култури и/или животни, за които към датата на подаване на заявлението за подпомагане стандартната разлика е с различна стойност спрямо стойността към датата на подаване на заявката за второ плащане, при това определяне за тази част от тях, която е била налична към датата на подаване на заявлението за подпомагане, се включва стойността на стандартната разлика към датата на подаване на заявлението за подпомагане.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
  § 4. Наредбата се издава на основание § 35, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 18 от 2006 г.; изм., бр. 96 от 2006 г., в сила от 1 януари 2007 г.; изм., бр. 16 от 2008 г.).

 

§ 5. Началната дата на първия прием на заявления за подпомагане за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по реда на тази наредба се обявява със заповед на министъра на земеделието и продоволствието.

 

КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 9 ОТ 2008 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ПО МЯРКА "СЪЗДАВАНЕ НА СТОПАНСТВА НА МЛАДИ ФЕРМЕРИ" ПО ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ЗА ПЕРИОДА 2007 - 2013 Г. (ОБН. - ДВ, БР. 107 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 27.12.2008 Г.)

§ 21. Навсякъде думата "продоволствието" се заменя с "храните", абревиатурата "МЗП" се заменя с "МЗХ".

 

§ 22. Навсякъде думите "датата на кандидатстване" се заменят с "датата на подаване на заявлението за подпомагане".

 

Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 9 ОТ 2008 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ПО МЯРКА "СЪЗДАВАНЕ НА СТОПАНСТВА НА МЛАДИ ФЕРМЕРИ" ПО ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ЗА ПЕРИОДА 2007 - 2013 Г. (ОБН. - ДВ, БР. 107 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 27.12.2008 Г.)

§ 23. Наредбата влиза в сила 10 дни след обнародването й в "Държавен вестник".

 

Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 9 ОТ 2008 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ПО МЯРКА "СЪЗДАВАНЕ НА СТОПАНСТВА НА МЛАДИ ФЕРМЕРИ" ПО ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ЗА ПЕРИОДА 2007 - 2013 Г. (ОБН. - ДВ, БР. 9 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 27.12.2008 Г.)

§ 3. Наредбата влиза в сила от 27.ХII.2008 г.

 

Приложение № 1 към чл. 13, ал. 1

(Изм. - ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г.)

ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ЗА ПЕРИОДА 2007 - 2013 Г.

Градината е кътче от природата, но не е нейно копие, защото винаги личи намесата на човека. Градината не е само декоративен предмет, на който да се наслаждаваме, а е създадена, за да бъде използвана от хората. Тя трябва да бъде продължение на сградата, нейно допълнение. Когато е добре оформена може да играе ролята на още едно жилищно помещение. Затова тя трябва да бъде затворена към улицата и съседите, да бъде построена с местни и леснодостъпни материали, да е трайна и да се поддържа с възможно най-малко средства и работа. Изграждането на градината изисква много подготовка и специални знания, но ако любителят градинар получи подходящи напътствия, може евтино да преобрази с цената на собствения си труд заобикалящата го среда. Изграждането на градината си има свои правила. За проектирането освен специалната подготовка е необходимо и добре развито естетическо чувство. Проектантът стилизира срещащите се в природата елементи – поляни, групи храсти, горички, ливади с цветя, потоци, езера и ги обединява в органично цяло. Първата задача на проектирането е да се измери площта на парцела, а изграждането на градината се започва само при напълно готов проект. Измерването и изготвянето на скиците не изисква специални знания. Необходимите измервателни средства са рулетка и метър. Необходими са и 4-5 жалона. За такива могат да се пригодят стари дръжки от метли, лопати, знамена, които са прави и не по-къси от 2 метра. Трябва да не се различават по дебелина, защото в противен случай няма да можем да означим права линия. Единият край на пръта трябва да е подострен, за да може да се забие в земята. С посочените средства сме в състояние да извършим измерването, ако парцелът има формата на правоъгълник. Често се случва страните на парцела да не сключват прав ъгъл. В такъв случай се налага сами да си приготвим "уред", с който да означаваме правия ъгъл. За него са необходими летва, дълга 1-1,2м, 2 летви, дълги по 40 см и 5 гвоздея. Единият край на дългата летва се подостря, за да се забива в земята, а другия отрязваме равно с помощта на линия. По същия начин отрязваме двете по-къси летви и ги съединяваме при средите им подобно на кръстачка за коледна елха, така че да образуват прав ъгъл. Поставяме кръстачката водоравно върху дългата летва и след като проверим ъглите с триъгълник, я заковаваме. Намираме точния център и забиваме останалите четири пирона вертикално. С това кръстачката е готова и можем да започнем измерването. На кариран лист начертаваме на око формата на парцела. В трите му ъгъла поставяме вече приготвените жалони, а в четвъртия кръстачката и я нагласяваме в едната посока, така че двата гвоздея и съответния жалон да са на една линия. След това поглеждаме в другата посока и по правата, определена от гвоздеите, забиваме в границите на парцела втори жалон, с което правия ъгъл е означен. Изваждаме кръстачката и на нейно място поставяме четвъртия жалон. Това ще бъде базовата линия, под прав ъгъл от която да измерваме разстоянието до всички точки и ще го нанасяме на скицата. Означаваме улицата, съседните парцели, входа, цялата скица на къщата и накрая нанасяме посоката север. Ако цялостният проект ще се изпълнява от специалист, отбелязваме какви дървета и храсти се намират на терена, големината им и дали са здрави. Отбелязваме и наличието на сгради наблизо и тяхната височина и разположение, тъй като те хвърлят сянка, което също се взима под внимание при проектирането. Описанието трябва да включва качеството на почвата (например песъчлива, глинеста) и наличието на подпочвени води. Това може да се установи по дълбочината на кладенеца в нашия или съседни парцели. С тези данни проектантът е в състояние да изготви проекта за градината. Този начин на измерване може да се прилага само тогава, когато теренът е равен или леко наклонен. При наклонени терени се измерва не дължината на наклона, а проекцията му в хоризонталната равнина, защото тази проекция се взима за база при проектирането. В този случай са необходими и данни за височините, което е трудно осъществимо при домашни условия, затова е добре това измерване да се възложи на проектант. Изготвянето на скицата на терена, която е необходима и за получаването на разрешение за строителство, се улеснява, ако е възможно да се използва кадастърът на общината.

Всеки елемент в японските градини - мостчета, скали, фенери, кладенци - не е поставен случайно, а има свое символистично значение, което изпъква мигновено пред осведомения поглед на японците.

Японците изпитват особено възхищение към каскадите, които са преобладаващ елемент в техния пейзаж. Езерата и блатата поради тяхното извънредно важно значение в японската градина са били в продължение на векове основна грижа на паркостроителите.

Когато не разполагат с вода, японците изявяват присъствието и с оригинални инверсии. Градинските езера се разнообразяват с острови, които са с различни форми и аспекти, както например формата наподобяваща костенурка.
Предполага се, че тази костенурка се намира в самия океан и за това, островът не се свързва с мостчета. Мостчетата са изработени от най-разнообразни материали. Те могат да бъдат каменни, дървени, от бамбук, могат да бъдат прави и дъгообразни. Естествените скали с разнообразни размери и форми имат важно значение за композицията на японската градина. Японците често ги докарват от много далеч. Тези, които идват от планините, се разполагат по такъв начин, че да представляват пропасти. Тези, които са взети от крайбрежията се разполагат край езерата. Скалите могат да бъдат според японците мъжки и женски. Всеки камък има свое име: Камък на пазача или дежурен камък, камък наблюдател, камък на обожаването и камък на двете божества.

Японските градини се характеризират с каменните пътеки (японските стъпки). Японските стъпки са образувани от каменни плочи с неправилни форми, с цел да ни задължават да навлизаме в градината крачка по крачка, за да можем по този начин да я разкриваме постепенно.

От всички дървесни видове японците имат особени предпочитания към иглолистните. Нито един пейзаж не се е считал за завършен без присъствието на бор или кипарис, символ на мъжество и дълъг живот. А за да чуват музиката на дъждовните капки, които падат и шумолят по листата на дърветата, японците засаждали непосредствено до жилището си бананови дръвчета. При създаването на групи от дръвчета се следяло те никога да не забулват луната. Освен това се държало сметка за проветряването на градината.

Кладенците в японската градина се срещат най-често в "градините за чай". Каменните и дървените фенери осветяват "градините за чай", запалени или угаснали, те символизират светлината, която разпръсква мрака.

В японската градина обикновено се влиза през двукрила врата. Понякога леки декоративни огради разделят градината на по-малки дворове, за да не се наруши основното и предназначение - да бъде убежище на спокойствие, място, където духът може да почива и душата да се обогатява.

За японците градината е микрокосмосът на света. Тяхната впечатляваща градинска традиция води началото си от древните философии и религии и перфектно изразява ориенталския афинитет към природата. Тези типични градини с тяхната могъща духовна сила са вдъхновявали паркоустроителите по целия свят. В японските градини има разбиране, че градината и създадените ландшафти освен естетическото си въздействие имат и друго предназначение. През вековете японците смятали, че религията е тясно свързана с изкуствата, едно от които е Garden design. Вярването, че природните обекти са местообитания (домове) на духове, започнало от шинто, местната религия на Япония, а резултатът е изключителната почит на японците към природата. Будизмът се опитва да създаде рай на Земята като пример какво би могло да се получи чрез религиозното старание. Този рай първо бил изобразен в картини, а след това и в градините. Впоследствие дзен будизмът вдъхновява хората да творят градини за медитация или за показване на специфичната дзен концепция. Всъщност дизайнерите на градини били предимно свещеници или монаси, за които градината била мярка за тяхната духовна извисеност. Разглеждайки тази историческа връзка с религията, не е чудно, че японската градина може да предизвика дълбок “резонанс”. При проектирането на японска градина е важно да се разберат основните принципи при създаването й. Това става забележимо с развието на градината през вековете. Много от тези принципи са положени като правила в книгата The Sakuteiki или Книга за градината, заслуга на Tachibana – no – Toshitsuna през XI век. Тази книга ръководи паркоустроителите и до днес. Отворените й думи полагат важни насоки в създаването на японската градина: според вида на терена и в зависимост от разположението на водния ландшафт трябва да се проектира всяка част от градината, така както природата би пресъздала себе си във всеки от елементите; да се учат примерите за работа на старите майстори в съчетание със собствения стил и вкус; да се мисли за познати красиви места на Земята и чрез създаване на свое собствено такова място, отговарящо най-добре на същността ти да се създаде градина с настроение и хармония. Най-древните градини в Япония са от периода 593-710 г. Основа за създаването им се счита 794 г., когато японската столица от Наро е преместена в Киото. Японските градини се характеризират с изящните детайли. Съществените елементи в една японска градина При композиционното решение основният елемент, който се използва, са камъните. Майсторите и теоретиците на градинско-парковото изкуство са разграничавали камъните: езерни и речни, разделящи поток, камъни-пътечки, лежащи камъни. Те са почитани от древни времена. Японците винаги са отдавали важно значение на камъните и разположението им градината. Hideyoshi - японски владетел от XVI век, мислел толкова много за известния камък на Fujito, че дори го преместил в градината си, декорирал го с коприна и цветя и го озвучил с музика от флейти и барабани. Непроменящата се природа на камъка преминава представите за краткотрайността на живота. Избирането на камъните за градината изисква много грижа и чувство. Най-предпочитаните камъни са стари и променени от времето, обрасли с мъхове и лишеи. Кръглите или квадратни камъни не са съвсем подходящи, както и различните дялани или обработени камъни. Японците предпочитат убитите цветове, но също и ярките акценти, разположени на правилното място. Избирането на индивидуалните камъни не е лесно, от изключително значение е да се огледа и прецени всеки камък, а не да се поръчва на килограм. Разположението на камъните е така, че да се виждат от възможно най-много страни. Преди да се изберат камъни, е хубаво да се наблюдават камъните в природата и тяхното разположение в земята. Задължително е една трета от камъка да е закопан в почвата. Старите книги за парковото изкуство класифицират камъните според тяхната форма – висок вертикален, нисък вертикален, извит надолу, с форма на арка. Дадени са и примери за групи от по два, три и пет добре балансирани камъка. Изборът на камъни трябва да бъде съобразен и с тематиката и композицията на самата градина. Например ръбати и заострени камъни са за предпочитане при високите планини, а не за по-меките долини, при които се използват по-меки форми. Водата е друг основен елемент в японската природа. В планините има много езерца, водопади, потоци, а в равнините широко разливащи се реки. Като островитяни японците отдават голяма почит на океана. В чайната градина водата винаги служи за миене и пречистване. Разположена е във водни легенчета, пълнени от бамбукови тръбички. Друга основна част от градината са водопадите. Въпреки успокояващото въздействие на водата, шумът от водопадите може да е доста обезпокояващ, затова те не се разполагат в близост до спалните помещения или местата за медитация. В природата има доста различни по форма и размери водопади и това се  е отразило и в японската градина. Видове – единичен, на две стъпала, три стъпала, гладък (равен), неравен (грапав, променлив). Всеки вид водопад има различен звук и ефект в градината. Например водата, падаща директно в дълбок вир, звучи различно от тази, която се разбива върху каменисто дъно. Камъните при водопадите имат специфично значение. Страничните камъни придават стабилност на водопада. Суха вода – има няколко причини, за да се предпочита изкуствената вода. Първо, философски погледнато, сухата река е абстрактно идеализирана в дзен културата, второ, истинската река е по-трудна за овладяване и използването й е по-скъпо. Комбинацията от двете води е често срещана. За създаването на сухи реки се използват чакъл, речни камъни или пясък. Ивиците от пясък и чакъл са еквивалент на пространствата, толкова важни за създаването на градината, а именно мистериозните елементи са тези, които позволяват на мисълта да странства. Използвайки дървени гребла, японците оформят сухата вода по различен начин, водовъртежи, гребенчета, вълнички за посочване посоката на движение на водата. Поради това, че по-ситните чакъл и пясък не са особено издръжливи на природните условия, трябва да се вземат мерки срещу отмиването им или отнасянето им от вятъра. В зависимост от вида на движение и дълбочината на водата, която символизира, се избира различният цвят на използвания материал. Мостове – придават чувство на стабилност в градината. Използват се и като акцент или фокус в композиционното решение на парковата площ и дават различни гледни точки. Философското значение на тези елементи е преминаването от едно абстрактно пространство към друго. Видове – от дървени трупи, зачимен мост, каменен, единичен или двоен.   Основните видове градини са четири и идват от формите на стила – скална градина, водна градина, градина на литераторите и градина на чая. Интерес предизвиква чайната градина - с ограничени размери и задължителен елемент навес или павилион за чаената церемония, изграждат се още кладенец, каменен басейн и фенер. Основното предназначение на тази градина е да предразполага за съсредоточаване и самовглъбяване. Между къщата и павилионите за чай са разположени големи градини с гъста растителност, тъй че чаената церемония да бъде изолирана от светския живот. Декоративните растения, които използват японските паркоустроители, са иглолистни дървета, цъфтящи дървета – декоративни вишни и череши, заради ефекта им по време на пролетния цъфтеж, клек и др. Цветята се използват ограничено в градините. В японската градина разположението на всеки елемент, който се използва при изграждането й, не е случайно. Кладенци и павилиони, фенери, скали, разполагане на мостчета, подредбата на камъните – всички те имат символно значение и положени по определен начин имат определено въздействие върху посетителя. Каскадите са много важни в японското парково изкуство. Съществуват над 10 вида каскади и в много от градинските пейзажи те са преобладаващ композиционен елемент. Начинът на живот и въвеждането на будизма са научили японците да обичат простотата на формите, което непосредствено е въздействало върху устройството на градинско-парковото изкуство в Япония. По традиция паркоустроителят прави дизайна на своето място така, че то да бъде балансирано с всичко, което го заобикаля. За да се постигне това, се използва една древна техника, наричана шакей или “пейзаж на заем”. Ако в близост има хълмове или в далечината се виждат планини, японецът ги включва в изгледа, ако има вода, той изгражда малка каскада, поточе или езерца. Подрежда камъни, прокарва вади, издига умалени хълмчета. Целта на всичко това е една – градината да бъде място за размисъл, наслада, успокоение и достигане на хармония на душата със заобикалящото я.

На въпроса "Какво е японска градина?" някой може да ви отговори "Отпадъците на средновековен строител" - пример за това би била една от най-известните японски градини - каменната градина в Ryoanji в Киото, в която няма цветя, а само 15 скали, разположени сред загладен чакъл.

Журналистът А. А. Джил я описа като "смехотворна, неприложима шега". По-чувствителните наблюдатели виждат нещо напълно различно – "нежно, деликатно аранжиране на скали с различен изискан характер и качество".
 

Други биха настояли, че японската градина е "бунт на цветовете" като тази в храма Heian. Тя се променя с всеки сезон – черешовите дървета, азалиите, ирисите и водните лилии се покриват с цвят едни след други.
Между двете крайности има градини, които възпроизвеждат природата в миниатюри – бонзай. Или градини, които фокусират върху вариации с мъх, камъни или бамбук.
Дори когато японските градини цъфтят, ефектът е доста различен от западната идея за изобилие от различни, цъфтящи едно след друго цветя. Периодът на цъфтеж обикновено е кратък и интензивен, но дори когато свърши, градината запазва своята хубост и вечно спокойствие и така напомня да не забравяме колко преходен и крехък е човешкия живот.
 

Същност на японските градини
 

Няма еднозначно определение за японска градина, нито единствен стил. Хората от западния свят често виждат два от най-характерните елементи – каменните фенери и старателно загладения чакъл, но това далеч не е достатъчно, за да се нарече една градина японска.
 

Композиционна красота
Композицията е важна за всяка градина, но това, което отличава японската градина е красотата, постигната чрез смесване на естествени растения, пясък, вода и камъни. Целта е не просто да се постигне естетически ефект, защото вдъхновението идва от двете основни религии в Япония – шинто и будизъм.
 

Свещено вдъхновение
 

От най-ранни времена японците считат местата, обградени от естествени скали за жилища на боговете. Същото се отнася и за гъсто растящи едно до друго дървета, а водата традиционно се възприема за свято място. Именно в тези древни шинто поверия се крие творческия произход на японското градинарство.
Когато будизмът навлиза в Япония през 6 век, той донася със себе си нови обичаи, които се отразяват и на дизайна на градините. Най-ранният от тях е идеята чрез градини да се пресъздаде будистката представа за рай. През 14 век Дзен будизмът полага началото на една от най-важните традиции на японското градинарство – символичното представяне на цялата вселена на ограничено пространство. За да се постигне този ефект, се използват различни находчиви техники – загладеният пясък или чакъл пресъздават река или океана, скалите – острови или планини, а миниатюрни дървета представят идеята за цяла гора. Градините постигат деликатност на композицията, съизмерима с тази в живописта, те предлагат възможност за продължително и задълбочено съзерцаване – тази идея е доста различна от градинарството в западния свят, което често търси наслада чрез изобилие от цветове.
 

Кръстопът
 

Когато отново се възцарява мир в Япония през късния 16 век след години вътрешни борби, самураите изразяват своята сигурност и непреклонност чрез смел дизайн на своите градини, групирайки големи скали с уникални форми и изумителни цветове и засаждайки около тях екзотични растения. Подобен дизайн често бил отхвърлян от тези, които търсели дълбокото спокойствие на планинска пътека за своите градини за чаени церемонии – то се постига чрез елементи като каменни стъпала, каменни фенери, каменни езерца и малки горички. Въпреки че този по-смирен дизайн често се счита за истинския дух на японските градини, напоследък в Япония все по-често могат да се намерят примери и за по-дръзкия стил, особено в предградията на Токио.
 

Синтез на стилове
 

Продължителният период на просперитет в Япония в началото на 17 век дава началото на нов стил в японското градинарско изкуство – синтез на всички вече съществуващи. Явлението се нарича kaiyu (много удоволствия), при което различни градини се комбинират – често около езеро в центъра и по този начин предлагат на посетителите поразителни смени на пейзажа, докато те се разхождат из градината. Появява се и елементът, който днес се счита за най-важен в японската градина - shakkei ("заимствани" гледки).
Идеята за възпроизвеждане на природата в миниатюри винаги е присъствала в дизайна на градини и това е напълно естествено. Например далечни хълмове на хоризонта и други топографски черти се "заимстват" и интегрират в перспективата на градината. Градина и природа сякаш стават едно, но всъщност съществува елегантна комбинация на двете – при това такава, която единствено най-изкусните дизайнери на градини могат да създадат.
 

Японската градина е вероятно един от най-интригуващите аспекти на японската култура и живот. Тя е интерпретация и идеализирана представа за природата, повлияни от артистичното виждане на нейния създател. Някои елементи накратко:
 

В японските градини туфите мъх създават зрително просвещение.
Японските каменни фенери добавят мистика, традиция и духовност.
Пясъкът, камъните и скалите в дзен градините създават пространство за тишина, размисъл и съзерцание.
Vatsuhashi (японски мост от осем части) осигурява време да се насладим на малките неща в живота, които често и лесно се пренебрегват в забързания ни модерен свят.
 

И накрая ето една притча за майстора на чаената церемония Sen-no-Rikyu от 16 век:
 

Sen-no-Rikyu построил градина и я заградил с висок жив плет, който скривал гледката към морето. Клиентът, за когото я построил, бил недоволен – докато един ден не се навел да измие ръцете си в езерцето. Оттам през една пролука в плета видял морето и се усмихнал. Както майсторът се надявал, клиентът прозрял идеята на дизайна. Защото умът му направил връзка между езерцето и големия океан и по този начин между самия него и безкрайната вселена.

astore.amazon.com/gardener07-20

Първият ни съвет е, по възможност да посетите истински водопад, или поне да издирите снимки на истински водопади. Трябва да си изградите реална представа, как водата се стича върху скалите. Дизайнът на вашия водопад зависи от топографските особености на мястото, което сте избрали, от вида на помпата и дължината на тръбата, която ще използвате,от разстоянието, от което пада водата, както и от формата на езерцето.   Хубаво е да запазите пропорциите на цялото съоръжение.  Често се допуска грешката, да се извозват огромни количества пръст, за да се изгради един фонтан, висок, повече от метър. Ефектът е, че той продобива толкова драматичен вид, че по-скоро заприличва на вулкан, който не е  на мястото си.   Водопадче, високо около 60 см, би предизвикало един съвсем задоволителен ефект, както визуален, така и звуков. Ако изграждате домашния си водопад на нивото на сградата, с нормални размери на басейнчето, количеството пръст, което ви е необходимо, за да струпате около филтъра и да изградите билото на фонтана, е точно толкова, колкото и на пръстта, която е трябвало да изкопаете за езерцето, което е доста удобно.  Ако решите по-нататък да уголемите водопада, бихте могли да добавите още пръст или да струпате големи скaлни блокове, както и други, изглеждащи естествено елементи. Ако работите върху наклонен терен, имате възможност да поставите филтъра над езерцето и така да създадете истинска каскада от миниатюрни водопади.За по-добър визуален ефект, бихте могли да намалите количеството на водата, и така тя ще се тече сякаш по-бавно, но пък водопадът ви ще е по-широк. Ако пък изградите водопада на няколко крачки от езерцето, ще създадете впечатление за по-бързо течение на водата. Препоръчително е да изполвате гумена подложка под езерцето, която да се подава малко над ръба му, за да връща разплискалата се вода обратно. След като сте приключили с копаенето за скалите, и след като сте сигурни, че теренът е равен, подредете камъните един върху друг. Не бързайте, пробвайте различни комбинации, като наблюдавате как  водата се стича по тях.  Когато смятате, че фонтанът е окончателно изграден, използвайте черна пяна, за да оформите релефа, така че водата да се стича по камъните, а не под тях.  Въпреки че изграждането на фонтан изисква доста въображение и търпение, това занимание доставя изключително удоволствие. Ако отделите малко време да експериментирате, бихте могли да постигнете по-добър ефект при крайния резултат. Така че, направете го! Скоро ще оцените вашия домашен водопад за най-релаксиращото и приятно място в градината ви.